— Изпълнени желания — тихичко промърмори Еди Дорн.
— Моля? — попита Ал.
— Мисля си, че може би това са неща, за които е мечтал Рунсайтър — поясни Еди. — Да види изображението си върху банкноти или монети. Не е ли грандиозно?
— А кибритът? — попита Тито Апостос.
— Не зная — рече Еди. — Това вече не е грандиозно.
— Нашата фирма неколкократно използва подобна форма на реклама — намеси се Дон Дени. — Както и по телевизията, във вестниците и списанията. За това отговаря Отделът за връзки с обществеността. Рунсайтър никога не се е интересувал от рекламите, още по-малко от рекламирането върху кибрити. Ако става дума за някаква форма на материализация на душата му, по-скоро бих очаквал да се появи на екрана на телевизора, а не върху банкноти и кибритени кутии.
— Може и на телевизията да го има — рече Ал.
— Така е — кимна Пат. — Не сме го включвали.
— Сами, — обърна се Ал, — я пусни телевизора.
— Не зная, дали наистина искам да гледам — рече Еди, докато Сами Мъндо пъхаше монетата в процепа на автомата.
Вратата на залата се отвори. На прага стоеше Джо Чип и Ал пръв видя лицето му.
— Изключете телевизора — рече Ал и се изправи. Всички останали бяха вперили погледи в Джо. — Какво се е случило, Джо? — попита Ал. — Какво има?
— Наех совалка за да ме докара до тук.
— А Уенди?
— Напишете чек за совалката — рече Джо. — Чака на покрива. Нямах достатъчно пари в мен.
— Можем ли да отпуснем необходимата сума? — обърна се Ал съм Уолтър У. Уейлес.
— Можем — при подобни случаи. Ще отида да уредя въпроса — той взе куфарчето и излезе. Джо остана на прага, замислен. Изглеждаше остарял поне със сто години, от последната среща с Ал.
— Тя е в моя кабинет — рече той. — Но не мисля, че е необходимо да я виждате. Управителят на мораториума беше с мен, когато я открих. Каза че нищо не може да се направи. Изминали са… години.
— Години? — потрепери Ал.
— Да слезем в кабинета — рече Джо. Той поведе Ал през коридора към асансьора. — Докато летях насам, взех успокояващи. Сега се чувствам доста по-добре. По-точно — нищо не чувствам. От хапчетата е. Като им мине действието, ще го почувствам отново.
Вратата на асансьора се разтвори. Двамата се спуснаха надолу, без да промълвят нито дума, слязоха на третия етаж и се отправиха към кабинета на Джо.
— Не ти препоръчвам да гледаш — каза Джо преди да отключи вратата на кабинета. — Оставям на теб да решиш. Но щом аз съм го преживял, ще го преживееш и ти.
Той включи осветлението.
— Майчице мила — възкликна след секваща дъха пауза Ал.
— Не го отваряй — посъветва го Джо.
— Няма да го отворя. Снощи или тази сутрин?
— Изглежда е станало по-рано, преди да успее да се добере до моята стая. Двамата с притежателя на мораториума открихме парчета от дрехите й в коридора. И пред вратата на моята стая. Но докато е пресичала фоайето на хотела се е чувствала добре, иначе все някой щеше да забележи, че нещо не е наред. Знаеш как е в такива големи хотели — все има по някой на пост. Фактът, че е успяла да се добере до стаята ми…
— Да, показва че е била в състояние да се придвижва. Във всеки случай, това изглежда напълно възможно.
— Знаеш ли, мисля си за нас — останалите — рече Джо.
— В какъв смисъл?
— В същият. Че това ще ни сполети и нас.
— Как е възможно?
— А как е възможно да сполети нея? Всичко е заради взрива. И ние ще измрем, един по един. Ще загинем до крак. Всички ще се превърнем в купчина от съсухрена кожа и трошливи кокали, нахвърляни безпорядъчно в някой найлонов чувал.
— Добре де — кимна Ал. — Очевидно има някаква сила, която предизвиква разложение. И тя започна да се проявява след взрива на луната. Това вече го знаем със сигурност. Освен това знаем, или предполагаме, че има и втора сила, противоположна на първата, която въздейства на обкръжаващия ни свят в обратна посока. И тя е свързана с Рунсайтър. Върху парите, които носим се появява неговия лик. А на кибрита…
— Чух го в слушалката на видеофона. — рече Ал. — В хотела.
— В слушалката? Как?
— Не зная. Просто говореше в нея. Не на екрана, само гласа.
— И какво каза?
— Нищо особено.
Ал го разгледа внимателно.
— А той можеше ли да те чуе? — попита накрая.
— Не. Опитах се да се свържа. Линията беше еднопосочна, можех само да чувам.