— Вземи един кашон — рече той на Джо.
— „Домино“ — посочи Джо. — Същата цена, като на „Уингс“.
— Божичко, какво значение има това сега! Вземи един на посоки — той протегна ръка и дръпна най-близкия кашон. — Празен е.
И все пак вътре имаше нещо, кашонът не беше съвсем празен. Ал разкъса опаковката. Отвътре изпадна смачкана хартийка. Бележка, изписана с добре познатия на Джо почерк. Ал я вдигна и двамата зачетоха:
Изключително важно е да вляза във връзка с вас. Положението е сериозно и със сигурност ще се влоши още с течение на времето. Има няколко възможни обяснения, които ще обсъдя с вас. Не се предавайте. Съжалявам за Уенди Райт, направих каквото можах в тази насока.
— Значи той знае за Уенди — рече Ал. — Е, може би това значи, че няма да се повтори с никой от нас.
— В случайно избран кашон цигари — мърмореше замислено Ал. — В случаен магазин, в град избран напосоки. И се натъкнахме на послание от Глен Рунсайтър. Какво ли има в останалите кашони? Същата бележка? — той взе един кашон „Л&М“, разклати го, после го отвори. Вътре бяха подредени десет пакета цигари и нищо повече. Ал отвори един пакет. — Виж, нищо им няма — посочи той на Джо, който на свой ред бе отворил друг случайно избран кашон. После още един и още един — всички изглеждаха съвсем нормално.
Но всички до един се разпадаха между пръстите им.
— Чудя се, откъде е знаел, че ще дойдем тук — рече Ал. — И че ще отворим точно този кашон.
Нямаше никаква логика. Но и тук, в този магазин съществуваха двете противоположни сили. Разложението срещу Рунсайтър. Навсякъде, в целия свят. Може би в цялата вселена.
Нищо чудно, мислеше си Ал, слънцето да угасне и Глен Рунсайтър да го замести със сияйния си лик. Ако може.
Да, кимна мълчаливо Ал. Това е въпросът — докъде ще му стигнат силите на Рунсайтър.
Или погледнато от другата страна — колко далеч може да стигне процесът на разложение?
— Да опитаме нещо друго — предложи Ал. Той подмина щандовете с домакински принадлежности, спря се пред електрониката и избра един доста скъп касетофон, германско производство, опакован в кутия. — Ето този изглежда подходящ — рече той на последвалия го Джо. — Ще го купим и ще го отнесем с нас в Ню Йорк.
— Не искаш ли да го отворим? — попита го Джо. — И да го пробваме, преди да го платим?
— Мисля, че вече знам какво ще намерим вътре — поклати глава Ал. — Нещо, с което това не е най-подходящото място да се срещаме.
Той отнесе касетофона при щанда.
Веднага щом се върнаха в Ню Йорк, Ал отнесе касетофона в работилницата на фирмата.
Само след петнадесет минути, техникът бе приключил с огледа на механизма и докладва:
— Всички подвижни части са износени. Гумените колела са сплескани от продължителна употреба, вътре в кутията има множество парченца от гума. Спирачките за превъртане в двете посоки са изтрити до основи. Механизмът има нужда от почистване и смазване, явно е използван дълги години. Освен това трябва незабавно да се подменят всички ремъци.
— Колко дълго е употребяван, според вас?
— Поне няколко години.
— Аз го купих днес — възрази Ал.
— Невъзможно — поклати глава техникът. — Или са ви пробутали…
— Знам какво са ми пробутали — прекъсна го Ал. — Знаех го още като го купих, преди да отворя кутията — той се обърна към Джо. — Чисто нов касетофон, с напълно износен механизъм. Закупен със странни пари, които в магазина приеха без да им мигне окото. Ненужни пари, с които се купуват ненужни стоки, в това няма никаква логика.
— И днес ако не е отвратителен ден — намеси се в разговора техникът. — Тази сутрин намерих папагала ми мъртъв.
— От какво? — запита Джо.
— Не зная, просто беше умрял. Твърд като тухла — техникът забоде костелив пръст в гърдите на Ал. — Ще ви кажа нещо за вашия касетофон, което дори не подозирате. Той не само е износен, той е безнадеждно остарял — поне на четирийсет години. Отдавна не се използват подобни спирачни механизми, а и ремъците излязоха от употреба преди доста време. Никъде няма да откриете резервни части за него. И не си заслужава — Това е само една антика. Боклук. Забравете го.
— Прав сте — отвърна Ал. — Не го знаех — двамата с Джо излязоха от работилницата и поеха по коридора. — Сега вече не става дума за разложение, тук въпросът е друг. Сигурно ще ни бъде все по-трудно да намираме свястна храна, каквато и да е. Всъщност, каква част от хранителните продукти, продавани в магазина могат да се използват след години?
— Консервите — рече Джо. — В онзи магазин в Балтимор имаше доста консерви.
— Значи преди четирийсет години в магазините са продавали доста повече консервирани храни, отколкото в наше време. Не ни остава нищо друго освен да се възползваме от този факт — той помисли малко. — Само за един ден времето се премести от две, на четирийсет години назад. Какво ли ще стане до утре — ще се върнем със сто години? С какво са се хранели преди сто години? Едва ли консервите ще издържат толкова дълго.