— Лека нощ — пожела му аптекарят. Спря се и за миг разгледа Джо във вечерния здрач. После сви рамене и си тръгна.
В ляво от мястото, където стоеше, Джо различи очертанията на трамвайна спирка с пейка. Закуцука натам и се отпусна на пейката. Другите двама или трима, които седяха на нея се отдръпнаха, от уплаха, или за да му сторят място — трудно му беше да определи коя от двете причини, пък и не го беше грижа. Единственото, което усещаше, беше опората на пейката под него и облекчението от някаква неимоверна инертна тежест. Само още няколко минутки, каза си той. Ако си спомням добре. Божичко, през какви изпитания трябваше да премина. И то за втори път.
Е, поне се опитахме, мислеше си Джо, докато разглеждаше блестящите рекламни надписи и неоновите светлини, както и неспирния поток от коли в двете посоки на улицата. Мислеше за себе си, за отчаянието усилия на Рунсайтър да им помогне, за дългата и мъчителна борба на Ела. Дявол да го вземе, възкликна за миг Джо, още малко и щях да върна тази проклета стъкленица с балсам от Юбик в настоящето. Почти успях. Нещо важно се криеше зад тази мисъл, като осъзнаване на собствената си огромна сила. Неговият последен трансцедентален опит.
С шумно металическо подрънкване, на спирката се закова очакваният трамвай. Седящите на пейката се надигнаха и се покатериха на задната платформа.
— Ей, мистър! — извика кондукторът на Джо. — Идвате ли или не?
Джо не отговори. Кондукторът почака малко, после дръпна сигналното въженце. Трамваят потегли с оглушително дрънчене и не след дълго се изгуби от погледа му. Желая ти късмет, каза си Джо, заслушан в отслабващия в далечината грохот. И сбогом.
Облегна се назад и затвори очи.
— Извинете — над него се бе навело момиче, облечено в палто от синтетична щраусова кожа. Джо отвори очи и се вгледа в нея. — Мистър Чип? — рече момичето. Беше красива и стройна, носеше шапка, ръкавици, спретнато костюмче и високи обувки. — От Ню Йорк, нали? Служител в „Рунсайтър асошиейтс“? Не бих желала да го предам не на този, за когото е предназначено.
— Аз съм Джо Чип — кимна той. За момент си помисли, че може би момичето е Ела Рунсайтър. Но никога преди не беше я виждал. — Кой ви изпраща? — попита той.
— Доктор Зондербар — отвърна момичето. — Младият доктор Зондербар, синът на основателя доктор Зондербар.
— Кой е пък този? — първоначално името не му говореше нищо, после изведнъж си спомни къде го е срещал. — Откривателят на балсама за черен дроб и бъбреци — възкликна той. — Ментово масло, цинков оксид, натриев цитрат, въглен… — той млъкна, сразен от умората.
— С помощта на най-модерните технологии на съвременната наука, — заговори момичето, — реверсивният процес на материята към по-ранни форми може на свой ред да бъде реверсиран, при това на цена, достъпна за всеки обикновен човек. Юбик се продава във всички магазини за домашни украшения, навсякъде по земята. Търсете го и във вашия магазин, мистър Чип.
— Къде да го търся? — попита Джо, който се беше съвзел напълно. Изправи се с мъка на крака и застана, полюшвайки се. — Вие сте от 1992, от онази телевизионна реклама на Рунсайтър — полъхна го вечерен ветрец и той почувства как го тегли встрани, сякаш беше само един парцалив разпадащ се вързоп от паяжина и вълна.
— Да, мистър Чип — момичето му подаде малък пакет. — Вие ме призовахте от бъдещето, с онова, което направихте преди малко в аптеката. Повикахте ме направо от завода. Мистър Чип, ако нямате сили, мога аз да ви напръскам. Искате ли? Аз съм официален представител на завода и технически консултант, знам как се прилага това средство — тя издърпа пакета от разтрепераните му ръце, разкъса опаковката и го напръска без да губи време с Юбик. В здрача, той забеляза металическия блясък на флакона. И веселите, разноцветни надписи.
— Благодаря — рече той след известно време. След като се почувства по-добре. Затоплен.
— Този път се нуждаехте от по-малко количество, отколкото в хотелската стая — отбеляза момичето. — Вероятно защото сте по-силен от преди. Ето, вземете флакона, утре може пак да ви потрябва.
— А ще мога ли да си набавя още? Когато този свърши?
— Разбира се. Щом веднъж успяхте да ме призовете тук, предполагам, че няма да се затрудните при следващия опит. По същия начин — тя отстъпи назад и се скри в сянката на близкия магазин.
— Какво е Юбик? — извика по дире й Джо. Не искаше да си тръгва.
— Флаконът с Юбик — отвърна момичето, — всъщност е преносим отрицателен йонизатор, снабден със самозахранваща се, високоволтажна и нискоамперна 25-киловатова хелийна батерия. Отрицателните йони се завъртат обратно на часовниковата стрелка в наслоен с радикали миниатюрен ускорител, който им предава центростремителна сила, за да могат да се съединяват, а да не се разсейват. Отрицателното йонно поле намалява скоростта на нормално съществуващите в атмосферата анти-протофазони и веднага щом тази скорост падне под определена граница те престават да бъдат анти-протофазони и според принципа на равенството, вече не могат да се свързват с протофазоните, излъчвани от човек, поставен в охладителна камера, или с други думи — пребиваващ в състояние на полуживот. В резултат на всичко това, количеството на протофазони, несвързани с анти-протофазони, се увеличава което означава — за определено време разбира се — нарастване в мрежовата полева активност на протофазоните… възприемано от полуживеца като възвръщаща се жизненост и намалено усещане за охлаждащото действие на камерата. Сега вече разбирате защо регресиралите форми на Юбик не са в състояние да…