— Кои, къде? — попитах.
— Не ги ли чуваш? — възкликна Деценций. Зъбите му тракаха от страх.
Всички се смълчахме и се заслушахме в далечния звук: викове на мъже и ридание на жени.
— Бунт! — каза Орибазий.
Той изтича до прозореца и погледна навън. Макар обикновено да се виждаха само реката и краят на острова, като се наведеш, можеше да видиш дървения мост към северния бряг.
— Това е келтският легион. Минават реката и идват насам! — каза той.
Отидох при него на прозореца и в този миг точно под нас се чуха викове: „Цезарят!“ Погледнах надолу и видях цяла центурия пехотинци с извадени мечове. Махаха ми весело с ръце, но гласовете им бяха заканителни.
— Не ни оставяй, цезарю. Задръж ни тук!
Един от войниците, висок свиреп келт с руси мустаци и едно побеляло, сляпо око, вдигна към мен меча си и изрева с одрезгавял от битки глас:
— Здравей, августе! Здравей, Юлиане Августе!
Другите подеха този вик. Отдръпнах се от прозореца. Деценций се обърна към мен:
— Това е измяна! Арестувай тези войници!
Но аз го блъснах настрана и бързо тръгнах към една от стаите, които гледаха към площада. Надникнах през процепа в капака на прозореца. Площадът бе пълен с войници и те съвсем не бяха пияни, както отпървом предполагах. Това действително беше бунт.
Пред двореца личната ми стража стоеше с извадени мечове и насочени копия, но тълпата явно нямаше намерение да ни нападне. Викаха името ми, искаха да се явя и ме уверяваха в своята вярност. Сетне сякаш по даден знак (кой може да каже как изведнъж започват такива неща? Сигурно Хермес е имал пръст в тая работа) ту една група, ту друга започна да вика:
— Августе! Августе! Юлиан Август!
След малко цялата тълпа поде същия вик.
Отдръпнах се от прозореца.
— Нападни ги! — каза Деценций. — Покажи им образа на императора. Няма да смеят да въстанат срещу него.
— В двореца имаме четиристотин войници — рекох. — Навън има около двадесет хиляди. Дори един неопитен войн като мен отбягва схватка при такова числено превъзходство. Що се отнася до образа на императора, сигурно ще го насекат на парчета.
— Измяна! — извика пак Деценций. Друго не можеше да каже.
— Измяна — отвърнах аз спокойно, сякаш посочвам някоя звезда на човек, който иска да знае имената на звездите по небето. Деценций изтича навън.
Спогледахме се, а викът — „Августе, Августе!“, се носеше равномерен и постоянен като прибоя на морски бряг.
— Ще трябва да приемеш — каза Евтерий.
— Ти, който винаги ми повтаряш да бъда предпазлив, ти ли ми казваш това?
Евтерий кимна. Орибазий се изрази дори още по-ясно и енергично:
— Карай. Сега вече няма какво да губиш.
Приск беше предпазлив.
— Цезарю, ти знаеш, че се интересувам от философия, не от политика. На твое място бих почакал.
— Какво да чака? — обърна се към него Орибазий възмутен.
— За да види какво ще се случи — каза Приск многозначително. — Да чака някакъв знак.
Схванах в какъв смисъл бяха казани тези думи от Приск. Той ме разбираше. Знаеше, че мога да действувам с всичката си енергия само ако съм убеден, че боговете ясно са изразили благословията си.
— Добре — казах аз и посочих вратата. — Орибазий, имай грижата за охраната. Разпореди се да не допускат никого в двореца. Евтерий, ти ще следиш какво прави трибунът. Не го изпускай из очи. А ти, Приск, моли се за мен.
С тези думи се разделихме.
В главния коридор ме чакаше една жена от свитата на Елена. Едва се владееше, като че ли ей сега ще изпадне в истерия.
— Цезарю, ще ни избият! Ще ни избият всички!
Хванах я за раменете и така я раздрусах, та зъбите й изтракаха; тя си прехапа долната устна, от което значително се успокои. После ми каза, че жена ми искала да ме види.
Спалнята на Елена бе мъждиво осветена, а горещината беше нетърпима. Поради болестта й все й беше студено. Тежка миризма на тамян и мускус изпълваше стаята, но не можеше да премахне острия, сладникав мирис на разлагаща се плът. Противно ми беше да посещавам Елена и се срамувах от това чувство.
Тя лежеше на леглото си, върху покривката имаше молитвеник. До нея стоеше епископът на Лутеция, един нагъл измамник: нейният най-близък приятел и съветник. Той ме поздрави и започна:
— Осмелявам се да кажа, че навярно цезарят иска да говори с жена си насаме…