Най-сетне веднъж не се стърпях и го попитах дали знае какво са вършили собствените му легиони в германските и франкски градове и села. Известно ли му е, че нито един мъж, жена или дете не са били защитени от тяхната похотливост? Юлиан отговори неопределено, с общи думи: поначало не одобрявал жестокостите на войната. Но аз настоявах, докато той призна, че е чувал за такива неща (зная десетина случая на изнасилване, когато той лично е заповядвал да бъдат наказани виновните), но винаги ги е приемал като неизбежни спътници на войната. Въпреки че в този случай Юлиан беше неискрен, понякога той беше изненадващо простодушен. Неговият отказ да се ожени след смъртта на Елена не беше поза, както мнозина (в това число и аз) смятаха. Той наистина желаеше да потиска поривите на плътта си, което обяснява факта, че не обичаше да се докосват до него и че избягваше местата, където се показва човешкото тяло, особено обществените бани.
Най-много, струва ми се, го измъчваше съзнанието, че не само има властта да върши същото като евнусите, но и че желае да го върши. Осъзнаването на собствената му природа го ужасяваше. Забележи, че не проявата на лъст го поразява, когато пише дълго за тази сцена, а властта да правиш каквото си искаш с някого, който не е роб, а свободен. У Юлиан — както у всеки един от нас — имаше нещо от Тиберий и той мразеше тази своя черта.
От двадесет години се мъча да си обясня една подробност: изливането на мед върху половите органи на ковашкия чирак. Какво точно е възнамерявал да прави евнухът? Какво е трябвало да прави момичето? И за какво е бил този мед? Имам известни предположения, разбира се, но никога не ще зная с положителност, тъй като Юлиан прекратил оргията твърде рано. Уверен съм в едно — евнухът е бил готвач, свикнал да използува мед като подправка, когато готви дивеч. Очевидно е действувал по навик.
Либаний: Тази склонност към разврат у Приск е неочаквана проява на старческото му оглупяване. Аз не съм забелязвал у себе си „нещо от Тиберий“; по-скоро обратното.
XVII
Констанций рядко говореше на сената по простата причина, че не можеше да говори по-продължително време, без да почне да заеква или да направи някои граматическа грешка, или да изтърси някоя безсмислица. И вследствие на това почти не стъпваше в сената. В редките случаи, когато имаше работа със сенаторите, предпочиташе да ги събере в тронната зала на двореца Дафне, където можеше да се обърне към тях неофициално.
Аз се върнах към старите обичаи, подражавайки на Октавиан Август, който бил щастлив да бъде пръв гражданин. На първи януари пресякох площада, за да присъствувам на заседанието на съвета като негов член. Сенаторите проявиха задоволство от този жест и през останалите месеци, когато се намирах в града, често ходех на заседанията им. Няма нужда да добавям, че в тези случаи винаги говорех пред сената.
Обичайно е встъпващите в длъжност консули да устройват игри и състезания. Мамертин организира тридневни надбягвания с колесници в хиподрума, които посетих в знак на уважение към консула. Самите състезания ми се видяха нескончаеми, но тълпите ми бяха интересни. Винаги ме поздравяваха с оглушителен рев; казваха ми, че през двадесет и пет годишното си царуване Констанций нито веднъж не е бил приветствуван така възторжено. Тъй като го чух от няколко души, може би е вярно, а не е просто ласкателство.
През първия ден на състезанието разгледах с интерес произведенията на изкуството, които Константин е поставил в средата на хиподрума — обелиски, колони, бронзови паметници. Един от тях е особено красив — висока колона, образувана от три сплетени бронзови змии, на която е поставен златен триножник, а върху него — златна купа; посветен е от гърците на Аполон Делфийски в знак на благодарност за победата им над персийците. Константин ограбил дори най-светите реликви, за да украси града си. Някой ден ще ги върна в храмовете, откъдето са ги взели. Както си мислех за Делфи, ми хрумна една идея. Обърнах се към Орибазий:
— Трябва да се допитаме до оракула.
— Кой оракул? — Орибазий твърди, че съм уплашил бъдещето с гадатели, оракули и жертвоприношения.
— Делфийския. Единствения.
— Съществува ли още?
— Трябва да разбереш.
Орибазий се засмя.
— Сега ли да тръгна, преди да са завършили игрите?
— Не. Но ти и без това искаше да посетиш Гърция. Ако отидеш там, отбий се при оракула и постави въпроса на жрицата Пития.
Той се съгласи. Питахме се как да формулираме въпроса си към жрицата, когато доведоха една група роби, за да бъдат освободени. Това е древен обичай, с който се ознаменува новата година и встъпването в длъжност на консулите. Робите се наредиха в редица вред императорската ложа и аз с готовност изрекох формулата, с която се освобождаваха. Тълпата ахна от изненада. Аз се смутих. Мамертин, който седеше от дясната ми страна, се разсмя.
— Августе, обикновено консулът освобождава робите, както и устройва игрите.
Силно смутен, извиках на народа:
— Налагам си глоба четвърт талант злато, загдето си присвоих правата на консула.
Приеха думите ми със смях и поздравления; струва ми се, те направиха добро впечатление.