Не трябва да забравяме, че според собствените му думи Исус бил юдей, който признавал Мойсеевия закон, а това изключва възможността да бъде син божи (връх на богохулството), още по-малко самият той да бъде бог, временно слязъл на земята. Никъде в книгата на юдеите не се говори за някаква връзка на месията с Йехова. Само с помощта на непрестанни нови тълкования и съобразни „откровения“ галилеяните са успели да превърнат този равин-реформатор в пародия на един от нашите богове, като са създали разказ за мъките Христови, за смъртта и възкресението му, недопустими за онзи, който почита закона на Мойсей, и възмущаващи нас, които почитаме не умъртвени някога си хора, а символични фигури като Митра, Озирис и Адонис; няма никакво значение дали те са живели някога, тъй като само митът и откровението са съществени.
Нравствените проповеди на Назарянина, макар и доста непоследователно записани, не могат да бъдат критикувани. Той проповядва честност, въздържание и добродушие и особен вид аскетизъм. С други думи, той е бил обикновен юдейски равин, който клонял към фарисейската секта. Грубо казано, прилича на Марк Аврелий, но сравнен с Платон или Аристотел, е едно дете.
Чудото на нашето време е как този най-обикновен равин беше превърнат така неочаквано в бог от Павел от Тарс, който задмина всички мошеници и измамници, съществували някога по света. Порфирий остро се изрази още през миналия век: „Боговете свидетелствуват, че Христос е бил много благочестив. Той е станал безсмъртен и по тяхна воля неговата памет се тачи. Християните обаче са една скверна пасмина, потънала и оплетена в заблуди.“
Сега нещата стоят още по-зле. Константин, Констанций и глутницата владици толкова се занимаваха с Исус, че днес твърде малко е останало от първоначалното му учение. С всяко заседание на синода си те все повече се отдалечаваха от заветите му. Концепцията за тройния бог е последният им шедьовър.
Една от причините, поради която галилеяните стават все по-силни и все по-опасни за нас, е, че те непрекъснато възприемат нашите обреди и празници. Тъй като с основание смятат митраизма за свой главен съперник, през последните години те възприеха някои черти от митраистките тайнства и ги вплетоха в собствените си церемонии. Някои смятат, че това постепенно присвояване на нашите обреди и молитви е сравнително отскоро. Но мен ми се струва, че е започнало от самото начало. В една от биографиите на Назарянина има един странен епизод, който неговите последователи не могат да обяснят. А ако не умеят друго, то поне проявяват крайна изобретателност, когато трябва да придадат смисъл на някоя нелепост. Назарянинът отива към едно смокиново дърво, за да обере смокините. Тъй като в това годишно време дърветата не дават плод, по смокинята нямало плодове. Разгневен, Назарянинът поразил дървото с магия. Смокинята е свещеното дърво на Митра: то било негов дом, когато бил малък, както и източник на храна и облекло. Предполагам, че апологетът, който е съчинил тези пасажи през първия век, нарочно е включил тази чута или измислена случка (без значение кое от двете), за да покаже, че Назарянинът ще победи култа на Митра така леко, както поразил дървото.