— Казвал ли съм ви за генерала и проститутката? — Кметът се обърна към стоящия до него старши офицер от военновъздушните сили.
В този момент Дон Уокър запали двигателите си и воят на два турбореактивни двигателя „Прат-енд-Уитни“ заглуши подробностите за случката между дамата и генерала. Ф-100 превръща горивото си в страхотен шум и топлина и близо 11 000 килограма тяга. Точно това се готвеше да направи и сега.
Един след друг двайсет и четирите самолета Игъл потеглиха и започнаха да рулират в продължение на километър и половина до края на пистата. Под крилата плющяха малки флагчета, за да покажат къде са шплентовете, които придържат поставените там ракети Спароу и Сайдуиндър към носещите греди. Тези флагчета се свалят непосредствено преди излитане. Пътуването им до Арабския полуостров наистина нямаше военен характер, но е немислимо да се изпрати един Игъл без каквито и да е средства за самозащита.
Край страничната писта за рулиране до мястото за излитане бяха разположени групи от въоръжената охрана и полицията на военновъздушните сили. Точно пред пистата за излитане машините спряха отново; оръжейниците и наземният персонал ги прегледаха за последен път. Подпряха колелата с клинове, огледаха реактивните самолети един по един, проверявайки дали нещо не тече, дали нещо не се е развинтило — въобще всичко, което би могло да пострада по време на рулирането. Най-сетне бяха изтеглени шплентовете на ракетите.
Машините чакаха търпеливо — дълги деветнайсет, високи пет и половина и широки дванайсет метра от върха на едното крило до върха на другото, с 18 тона собствено тегло и максимално тегло при излитане от 36.5 тона — почти с толкова бяха натоварени в момента. Преди да се откъснат от земята, трябваше да направят много дълъг пробег.
Накрая машините излязоха на пистата за излитане, обърнаха се срещу лекия ветрец и набраха скорост по асфалта. Пилотите натиснаха рязко газта докрай, през дюзите непосредствено преди соплата започна да се впръсква гориво и от тях изхвърчаха пламъци по девет метра. Край пистата командирите на наземните екипажи на самолетите, с шлемофони на главата, отдадоха чест, изпращайки своите питомци на бойна мисия в Саудитска Арабия. Повече нямаше да ги видят до завръщането им.
Километър и половина надолу по пистата, при скорост 350 километра в час, колелата се отлепиха от асфалта и изтребителите се понесоха във въздуха. Колесникът прибран, елероните вдигнати, ръчката за газта върната на бойно ниво, с изключени ускорители. Двайсет и четири самолета Игъл обърнаха носовете си към небето, установиха скорост на изкачването от 1500 метра в минута и изчезнаха в здрача.
На височина 7500 метра те заеха хоризонтално положение и един час по-късно видяха позиционните светлини и навигационния стробоскоп на първия танкер. Време да се долее гориво. Двата двигателя на Ф-100 гълтат страшно много гориво. Когато са включени ускорителите, всеки един от тях изгаря по осемнайсет тона гориво на час, затова задните горелки или „дозагряването“ се използва само при излитане, в бой или при кризисни маневри от рода „я да се махаме оттук“. Дори при нормално равнище двигателите имат нужда да дозареждат на всеки час и половина. Не можеха да стигнат до Саудитска Арабия без своите „бензиностанции“ във въздуха.
Ескадрилата бе приела широк строй, всеки застанал до своя непосредствен водач в линия на около километър и половина от върха на едното до върха на другото крило. Дон Уокър, седнал пред своя „влъхва“ Тим погледна съседа си и видя, че е застанал точно в положението, което трябваше да заеме. Отправили се на изток, сега те летяха в тъмнината над Атлантическия океан, но радарът показваше положението на всеки самолет, а сигналните светлини ги открояваха.
В опашката на танкера операторът на шланга отмести панела, който прикриваше люка му отвън, и се загледа към морето от светлини зад себе си. Шлангът за горивото се протегна в очакване на първия клиент.
Всяка група от шест изтребителя беше разпознала определения й танкер и Уокър се приближи, когато му дойде редът. Едно докосване до газта, и машината изплава под танкера, в обхвата на шланга. От танкера операторът „метна“ шланга си на щуцера, който се подаваше от предния ръб на лявото крило на изтребителя. Когато го „засмука“, горивото потече — по деветстотин литра на минута. Изтребителят гълташе жадно.
Когато напълни резервоара си, Уокър се отдръпна и неговият партньор от двойката зае мястото му. По небето три други танкера правеха същото за всеки от поверените им самолети.