Открил целите си в северните предградия на Кувейт Сити малко след разсъмване.
— Уцелих един от танковете им с ракетите си — обясни възбудено той. — Сигурен съм, защото го видях как избухна в пламъци. Сетне ми остана само оръдието и затова се залових със следващите го камиони. Улучих първия, който падна в канавката и се преобърна. После боеприпасите ми свършиха и тръгнах да се връщам. Но над Ахмади от контролната кула ни наредиха да се отправяме на юг към границата и да спасяваме самолетите. Имах гориво колкото да стигна до Дахран.
Знаете ли, че изведохме повече от шейсет наши самолета. Скайхок, Мираж и британски учебни Хок. Плюс хеликоптери Газела, Пума и Супер-Пума. Сега ще се сражавам оттук и ще се върна, когато бъдем освободени. Кога според вас ще започне нападението?
Спарки Лоу се усмихна предпазливо. Момчето преливаше от увереност.
— Боя се, че още е рано. Трябва да сте по-търпеливи. Има доста подготвителна работа. Разкажете ни за баща си.
Излезе, че бащата на пилота бил изключително богат търговец, приятел на семейството на шейха и много влиятелна личност.
— А дали ще: подкрепи окупационните сили? — попита Лоу.
Младият Ал-Халифа се обиди.
— Никога, за нищо на света! Ще направи всичко възможно, за да помогне на освобождаването. — Офицерът вдигна тъмните си очи. — Ще видите ли баща ми? Можете да разчитате на него.
Взе лист хартия, написа нещо и го подаде на Мартин. Когато младият мъж тръгна обратно за Дахран, Мартин изгори листа в един пепелник. Не биваше да носи у себе си нищо, което можеше да го уличи.
На следващата сутрин двамата с Лоу натовариха „нещата“, които бе поискал, отзад в джипа и тръгнаха на юг към Манифа, сетне завиха на запад по Таплинското шосе, наричано така от съкращението ТАП, Трансарабски петролопровод, защото пътят беше построен да обслужва петролопровода, който пренасяше огромно количество саудитски суров петрол на запад.
По-късно Таплинското шосе щеше да се превърне в основната транспортна артерия за най-голямата сухопътна армия, включваща 400 000 американски, 70 000 британски, 10 000 френски и 200 000 саудитски и други арабски войници, струпани за настъпление в Ирак и Кувейт от юг. Но в този ден пътят беше пуст.
Джипът измина няколко километра по него, после сви пак на север, отново към саудитско-кувейтската граница, но на друго място, много по-навътре в сушата. Близо до гъмжащото от мухи пустинно село Хаматийят откъм саудитската страна се намира най-близката точка по границата до самия Кувейт Сити.
Нещо повече, американските въздушни разузнавателни снимки, получени от Грей в Рияд, показваха, че повечето иракски сили са групирани тъкмо зад границата, но по-близо до брега. Колкото по-навътре във вътрешността, толкова повече оредяваха предните постове на иракчаните. Те съсредоточаваха силите си между граничния пункт Нувайсиб на брега и граничната застава при Ал-Уафра на 65 километра навътре в сушата.
Селото Хаматийят се намираше на 160 километра навътре в пустинята, сгушено в една извивка на граничната линия, която съкращава пътя до Кувейт Сити.
Поисканите от Мартин камили ги чакаха в малък чифлик извън селото — една дългокрака женска в разцвета на силите си и нейното малко, с кадифена муцунка и топли очи, което все още бозаеше. То също беше женско и щеше да добие отвратителния нрав, типичен за всички представителки на този вид.
— Малкото камилче пък защо ти е? — попита Лоу, докато седяха в джипа и наблюдаваха животните в ограденото място.
— За прикритие. Ако някой попита — водя го в камилските стопанства извън Сулабия. Там плащат по-добре.
Той се измъкна от джипа и потътри обутите си в сандали крака, за да разбуди камиларя, който дремеше в сянката на колибата си. В продължение на половин час двамата мъже клечаха в праха и се пазаряха за цената на камилите. На камиларя, който го гледаше клекнал в праха пред себе си, с мургаво, брадясало лице, пожълтели зъби, облечен в мръсен бурнус и вонящ, хич и не му мина през ума, че не разговаря с богат търговец от племето на бедуините, готов да направи добра сделка.
Когато се спазариха, Мартин плати от пачка саудитски динари, които бе взел от Лоу, а после ги държа известно време под едната си мишница, докато се поизмачкат. Сетне отведе двете камили на километър-два и когато пясъчните дюни ги скриха от всякакви погледи, спря. Лоу го настигна с джипа.