Беше стоял и наблюдавал на неколкостотин метра от ограденото място на камиларя. Познаваше добре Арабския полуостров, но никога не беше работил с Мартин, който му направи силно впечатление. Този човек не само се правеше на арабин; щом излезе от джипа, той направо се превърна в бедуин по стойка и жестове.
Лоу не знаеше, но предишния ден двама британски инженери от Кувейт, опитвайки се да избягат, бяха напуснали жилището си преоблечени в бели кувейтски туб, стигащи чак до петите им, и с гутри на главите си. Едва изминали половината път до колата, която се намирала на 15 метра от входа, когато едно хлапе от улицата им подвикнало: „Може да сте облечени като араби, ама ходите като англичани.“ И те побързали да се приберат обратно в жилището си.
Далеч от любопитни погледи, но плувнали в пот от адската горещина, двамата военни от САС прехвърлиха „нещата“ в кошовете за багаж, които висяха от двете страни на камилата. Тя бе коленичила и с четирите си крака, но продължаваше да роптае срещу допълнителния товар, като плюеше и се зъбеше на мъжете.
В единия кош влязоха 100 килограма експлозив Семтекс-Х, всяко от блокчетата по два килограма и половина, завито в плат, с няколко торби, пълни с кафе на зърна отгоре, в случай че някой любопитен иракски войник реши да погледне. В другия кош сложиха автоматите, боеприпасите, детонаторите, закъснителите и гранатите, заедно с малкото, но мощно радио със сгъваема сателитна антена и резервни кадмиево-никелови батерии. И върху тях наредиха торби с кафе.
Когато свършиха, Лоу попита:
— Мога ли да направя още нещо?
— Не, това е всичко, благодаря. Ще остана тук до залез-слънце. Ти няма нужда да чакаш.
Лоу подаде ръка:
— Извинявай за оная случка в Брекън.
Мартин я пое.
— Няма нищо. Нали оживях.
— Да бе, това сме ние. Все оцеляваме. Остани си с късмета, Майк.
Качи се на колата и потегли. Камилата забели едно око, оригна се, червата й изкъркориха и започна да преживя. Малкото се опита да налапа вимето й, не успя и се отпусна до нея.
Мартин се подпря на камилското седло, зави лице с куфията си и се замисли за предстоящите дни. Не пустинята щеше да е проблем, а може би гъмжилото на окупирания Кувейт Сити. Колко строг ще бъде контролът, колко трудни проверките по уличните бариери, колко проницателни войниците, които ги извършваха? От Сенчъри Хаус му бяха предложили да го снабдят с подправени документи, но той отказа. Иракчаните биха могли да въведат нови документи за самоличност.
Не се съмняваше, че избраната от него легенда беше една от най-добрите в арабския свят. Бедуините идват и си отиват както и когато пожелаят. Те не оказват съпротива на нахлуващи армии, защото са виждали твърде много такива — сарацини и турци, кръстоносци и рицари-тамплиери, германци и французи, англичани и египтяни, израелци и иракчани. Бяха ги преживели всички, защото стояха настрана от политиката и войната.
Много режими се бяха опитали да ги обуздаят, но все без успех. Саудитският крал Фахд бе постановил всички негови поданици да имат къщи и беше построил красиво село, наречено Ескан, снабдено с всички съвременни удобства — плувен басейн, клозети, бани, течаща вода. Хванали някакви бедуини и ги настанили там.
Те пиели вода от басейна (приличал им на оазис), похвърляли зарове на терасите, поиграли си с чешмите, а сетне се изнесли, обяснявайки любезно на своя монарх, че предпочитат да спят под звездите. Ескан бе почистен и използван от американците по време на кризата в Персийския залив.
Мартин съзнаваше много добре, че проблем представляваше собственият му ръст. Беше почти метър и осемдесет, а повечето бедуини са далеч по-ниски. Векове болести и недохранване ги бяха превърнали в болнави джуджета. Водата в пустинята е само за пиене — от хора, кози или камили; затова Мартин не се къпеше. Обаянието на живота в пустинята, както много добре знаеше, важи единствено за западняците.
Не разполагаше с документи за самоличност, но това не беше проблем. Няколко правителства се бяха опитали да издадат такива документи на бедуините. Всъщност чергарите ги бяха харесали, защото вършат чудесна работа като тоалетна хартия; по-добра от шепа прах. Всеки полицай или войник, който настоява да види документите за самоличност на един бедуин, само си губи времето — и двете страни прекрасно го разбират. От гледна точка на властите важното е, че бедуините не им създават неприятности. На тях просто не би им хрумнало да участват в някакво кувейтско съпротивително движение. Мартин го знаеше и се надяваше, че и иракчаните го знаят.