Парче шперплат. Десет на десет сантиметра, с четири изострени стоманени гвоздеи, набити в него. Пуснете го надолу по туба си, докато се плъзне до крака ви. Бутнете го с пръстите на крака под предната гума на паркиран автомобил.
В Кувейт има плъхове, следователно има магазини, които продават отрова за плъхове. Купете от бялата, тази, дето е на база стрихнин. Купете тесто от хлебар. Замесете го с отровата, като използвате гумени ръкавици, сетне изгорете ръкавиците. Изпечете хляба в кухненската печка, но само когато сте сами в къщата.
Студентите зяпнаха с отворени уста.
— Но трябва да го дадем на иракчаните, нали?
— Не, носете хлябовете в отворени кошове на мотори, или в багажника на колата си. Ще ви спрат на някоя бариера и ще ги откраднат. Ще се срещнем отново тук след шест дни.
Четири дни по-късно иракските камиони започнаха да се повреждат. Някои от тях изтеглиха на буксир, други изоставиха — шест камиона и четири джипа. Механиците откриха защо, но не можеха да разберат кога е станало това и кой го е направил. Започнаха да се пукат гуми и шперплатовите квадратчета бяха предадени на хората от тайната полиция, които кипнаха и набиха неколцина кувейтци, хванати напосоки из улиците.
Болничните стаи започнаха да се пълнят с войници, всички повръщаха и имаха болки в стомаха. Тъй като почти не получаваха хранителните си дажби и живееха ден за ден край своите бариери и в изградените от каменни плочи землянки, решиха, че са пили заразена вода.
Сетне, в болницата „Амири“ в Дасман, един кувейтски лаборант направи проба на повърнатото на иракчанин. Много объркан потърси завеждащия отделението.
— Поел е отрова за плъхове, професоре, но твърди, че три дни е ял само хляб и малко плодове.
Професорът се озадачи.
— Иракски армейски хляб?
— Не са им карали от няколко дни. Взел го от минаващ кувейтски разносвач на хляб.
— Къде са ти пробите?
— На масата в лабораторията. Сметнах, че ще е най-добре първо да говоря с вас.
— Точно така. Правилно си постъпил. Унищожи ги. Нищо не си видял, разбра ли?
Професорът се върна в кабинета си, клатейки глава. Отрова за плъхове, кой, по дяволите, се е сетил за това?
Комитетът „Медуза“ се събра отново на 30 август, защото докторът по бактериология от Портън Даун смяташе, че е открил всичко възможно за иракската програма за бактериологична война, доколкото я имаше.
— Боя се, че сме установили много малко — обърна се д-р Брайънт към слушателите си. — Основната причина е, че бактериологични изследвания могат да се правят във всяка съдебномедицинска или ветеринарна лаборатория, като се използва същата апаратура, каквато ще намерите във всяка химическа лаборатория, и това няма да проличи по разрешителните за износ.
Нали разбирате, че в огромния брой от случаите продуктът е за доброто на хората, за лечение на болести, не за разпространяването им. И какво по-естествено от това една развиваща се страна да иска да изследва билхарзия, бери-бери, жълта треска, малария, холера, коремен тиф или хепатит. Това са човешки болести. Има и цяла поредица от болести по животните, които ветеринарните училища биха искали съвсем очевидно да изучават.
— Следователно на практика няма начин да установим дали днес Ирак разполага с бактериологично оръжие? — попита Синклер от ЦРУ.
— Никакъв — отвърна Брайънт. — Съществуват сведения, че отдавна, още през 1974-а, когато Саддам Хюсейн не е бил на трона…
— Тогава беше вицепрезидент и ръката, която движеше нещата — обади се Тери Мартин. Брайънт се смути.
— Добре, както и да е… Ирак е подписал договор с института „Мериьо“ в Париж за построяването на бактериологична лаборатория. Смятали са, че става дума за ветеринарни изследвания на болестите по животните и нищо чудно да е било така.
— А как стои въпросът за щамове антракс, които могат да се използват срещу хора? — попита американецът.
— Да, възможно е. Антраксът е особено опасна болест. Засяга преди всичко едрия рогат добитък и други домашни животни, но може да зарази и хора, ако боравят с продукти от заразени източници или ги поемат. Може би си спомняте, че по време на Втората световна война британското правителство е правило опити с антракс на Хебридския остров Гринард. Там е все още забранено да се ходи.
— Това не е хубаво, а? А откъде ще си набави Хюсейн това нещо?
— Там е работата, господин Синклер. Едва ли човек може да отиде в някоя авторитетна европейска или американска лаборатория и да каже: „Може ли да ме снабдите с няколко хубави щамове антракс, защото, искам да ги използвам срещу хора?“ Но не е необходимо да го прави. Третият свят гъмжи от болни животни. Човек просто трябва да отиде там, където има епидемия, и да си купи два трупа. Но такова нещо няма да влезе в официалните сведения.