Трима от групата лежаха в пясъка до бедуина и наблюдаваха пътя, който ставаше все по-добре осветен. Беше толкова тесен, че две коли не можеха да се разминат.
Половината от платното беше заето от осеяна с пирони дъска. Бедуинът я бе взел от колата си, беше я поставил там и покрил с одеяло от стари чували. Беше ги накарал да посипят отгоре пясък, за да прилича на малка, навята от пустинята дюна.
Другите двама — банковият чиновник и студентът по право — бяха съгледвачи. Лежаха в пясъка на по сто метра разстояние нагоре и надолу по пътя и следяха за приближаващи превозни средства. Трябваше да сигнализират по точно определен начин, ако видят голям иракски камион или няколко превозни средства.
Малко след шест часа студентът по право махна с ръка. Сигналът му гласеше: „Прекалено много са, за да успеем.“ Бедуинът дръпна въдичарската корда, която държеше в ръка. Дъската се плъзна встрани от пътя. Половин минута по-късно безпрепятствено преминаха два камиона, пълни с иракски войници. Бедуинът изтича до пътя и върна дъската, чувалите и пясъка на платното.
Сетне, минути по-късно, махна банковият чиновник. Това беше верният сигнал. Откъм магистралата се появи щабна кола, която се носеше по пътя към петролното поле.
На шофьора и през ум не му мина да завие, за да избегне ивицата пясък. Стъпи върху пироните само с едното си предно колело. И това стигаше. Гумата гръмна, зеблото се нави около колелото и колата рязко кривна. Шофьорът успя да я овладее навреме, изправи кормилото и спря бавно, наполовина извън платното. Страната, която беше извън платното, се килна надолу.
Шофьорът изскочи от мястото си, а от задната седалка слязоха двама офицери — един майор и един младши лейтенант. Те се разкрещяха на шофьора, който свиваше рамене и хленчеше, сочейки колелото. Нямаше начин крикът да се пъхне под колата — ъгълът, под който беше застанала, правеше тази операция невъзможна.
Бедуинът промърмори на стреснатите си ученици:
— Стойте тук! — Сетне се изправи и тръгна надолу по пясъка към пътя. През дясното си рамо бе преметнал бедуинско одеяло от камилска вълна, което покриваше дясната му ръка. Усмихна се широко и поздрави отдалеч майора.
— Салам алейкум, сайди майор. Виждам, че сте в беда. Искате ли помощ? Хората ми са наблизо.
Майорът посегна към пистолета си, после премисли. Навъси се и кимна.
— Алейкум салам, бедуине. Това камилско семе изкара колата от пътя.
— Ще трябва да се изтегли горе, сайди. Имам много братя.
Разстоянието стана два метра и половина и тогава ръката на бедуина се вдигна. Когато пожела да го снабдят с автомати или леки картечници, той беше поискал Хеклер и Кох МП5 или мини-Узи. За последната, която беше израелско производство, не можеше и дума да става в Саудитска Арабия, нямаше и ХК. Затова се задоволи с Калашников АК-47 със сгъваем приклад, произвеждана от чехословашкия Омнипол. Сетне беше свалил приклада и изпилил върховете на боеприпасите 7.62. Няма нужда да прекарваш куршума през тялото на някой човек, та да излезе от другата му страна.
Стреля така, както ги учат в САС — откос от два патрона, пауза, откос от два патрона, пауза… Майорът беше улучен в сърцето от разстояние два метра и половина. Едно леко отклонение на АК вдясно улучи лейтенанта в гръдната кост и го повали върху шофьора, който в този момент се изправяше. Той всъщност се изправи тъкмо навреме, за да умре от третата двойка куршуми в гърдите.
Изстрелите отекнаха в дюните, но пустинята и пътят останаха празни. Повика трима от ужасените студенти.
— Сложете телата обратно в колата — шофьора на кормилото, офицерите отзад — каза той на двамата мъже. На момичето даде къса отвертка с източено като игла острие.
— Продупчи резервоара три пъти.
Погледна към съгледвачите си. Те сигнализираха, че нищо не идва. Каза на момичето да извади носната си кърпичка, да я завие около един камък, да я върже и да я напои с бензин. Когато трите тела бяха обратно в колата, той запали кърпичката и я метна в локвата бензин, изтекла на струйки от резервоара.