— След като не са под възбрана в Европа, защо да не са използвани за производство на пестициди? — попита сър Пол.
— Заради количествата — отвърна Райнхарт — и съоръженията за химическо производство и обработка, както и разположението на фабриките. За опитен химик или инженер-химик нито една от тези покупки не може да означава друго освен отровен газ.
— Знаете ли кой е главният доставчик през годините, докторе? — поиска да узнае сър Пол.
— О, да. В началото е имало чисто научен принос от научно естество от страна на Съветския съюз и Източна Германия, както и доставки от около осем страни, в повечето случаи малки количества неподлежащи на контрол химикали. Но 80 процента от заводите, плановете, машините, специалното оборудване за обработка, химикалите, технологията, инсталациите, проектите и ноу-хау са предоставени от Западна Германия.
— Всъщност — проточено се обади Синклер — ние от години протестираме пред Бон. Те винаги отхвърлят протестите ни. Докторе, можете ли да установите кои са заводите за газове на снимките, които ви дадохме?
— Да, разбира се. Някои фабрики се установяват по документите, други се виждат с увеличително стъкло.
Химикът нареди пет спътникови снимки на масата.
— Не познавам арабските имена, но тези числа ви говорят кои са снимките, нали?
— Да, само ни посочете сградите — отвърна Синклер.
— Ето целия комплекс от седемнайсет сгради… тук, този голям самостоятелен завод… виждате инсталацията за пречистване на въздуха, нали? И тук, този… и този целия комплекс от осем сгради… и този.
Синклер извади от куфарчето си един списък и взе да го разглежда. Кимна мрачно.
— Както смятахме. Ал-Каим, Фалуджа, Ал-Хила, Салман Пак и Самара. Докторе, много съм ви задължен. Нашите хора в Щатите дойдоха точно до същите заключения. Те ще бъдат сред целите на първите атаки.
След приключване на съвещанието Синклер, заедно със Саймън Паксман и Тери Мартин тръгнаха бавно към Пикадили Съркъс и влязоха да пият по едно кафе в „Ришу“.
— Не зная как е при вас, момчета — рече Синклер, докато бъркаше своето капучино, — но за нас най-страшна е газовата заплаха. Генерал Шварцкопф е убеден, че това е кошмарният сценарий. Масово газово нападение над всичките ни войски. Ако тръгнат, ще бъдат с противогази и противогазови наметала, завити от главата до петите. Добрата новина е, че при допир с въздуха този газ има кратък живот. Докосне ли пустинята, свършено е с него. Тери, ти не ми изглеждаш убеден.
— Този дъжд — попита Мартин, — с какво ще го изстреля Саддам? — попита Мартин.
Синклер сви рамене.
— Артилерийски бараж, предполагам. Така направи срещу иранците.
— Няма ли да смачкате артилерията му? Тя стига само 30 километра. Сигурно е някъде там, в пустинята.
— Разбира се — отвърна американецът, — разполагаме с технология, която може да засече всяко оръдие и всеки танк, въпреки окопаването и камуфлажа.
— Значи, ако оръдията бъдат разрушени, Саддам няма как да предизвика газовия дъжд?
— С изтребители-бомбардировачи, предполагам.
— Но докато тръгнат сухопътните сили, вие и тях ще сте ги унищожили — посочи Мартин. — Саддам няма да разполага с нищо летящо.
— Добре, тогава ракети Скъд. Това ще опита той. А ние ще ги унищожим, една по една. Съжалявам момчета, трябва да вървя.
— Какво се опитваше да кажеш, Тери? — попита Паксман, когато човекът от ЦРУ си отиде. Тери Мартин въздъхна.
— О, не зная. Само че на Саддам и неговите стратези всичко това е известно. Те едва ли подценяват американската въздушна мощ. Саймън, можеш ли да ме снабдиш с всички речи на Саддам през последните шест месеца? На арабски, трябва да са на арабски.
— Да, предполагам. Правителственият щаб на съобщенията в Челтнам или Арабската редакция на Би Би Си сигурно разполагат с тях. На лента или дешифрирани?
— На лента, ако е възможно.
В продължение на три дни Тери Мартин слуша гърления, пламенен глас от Багдад. Преслушваше лентите отново и отново и не можеше да се освободи от човъркащата го тревога, че иракският деспот не звучи като човек, изпаднал в такава голяма беда. Той или не разбираше колко е загазил, или пък знаеше нещо, което враговете му не знаеха. На 21 септември Саддам Хюсейн произнесе нова реч, или по-скоро беше публикувано заявление на Революционния команден съвет, в което се използваше точно неговият речник. Там той заявяваше, че отстъпление от Кувейт няма да има и всеки опит Ирак да бъде изтласкан ще доведе до „майката на всички битки“.