— Не мога — обадил се гласът. — Не мога да мръдна от болки. Преди неделя един юнак, цял позлатен, ми отряза ръката и ми взе гривната, та сега се лекувам.
— Можеш, не можеш, излез — викнала рибата. — Или прати сестра си, че инак ще ме убият!
— Кой ще те убие?
— Един юнак, цял позлатен; той оня ден ми разчекна устата и ме хвърли чак на сушата, а сега седи с гола сабя срещу мене. Кажи по-скоро на сестра си да дойде!
Отвътре се обадил друг глас:
— И аз не мога, сестро, защото този юнак ми отряза оня ден ръката на бащиния ми гроб; поисках му агнешка плешка, а той ми отсече ръката, сега се лекувам.
— Чакайте, аз ще дойда! — чул се трети глас. — Тоя юнак ми даде оная вечер агнешка плешка.
И след малко прозорчето се отворило и оттам се показал един страшен дявол с червени коси и червена брада, със зелени очи и дълги посребрени рога.
— Какво искаш от братовчедката ми, юначе? — запитал дяволът.
— Тридесет и девет гривни като оная, която взех от отрязаната ръка — рекъл юнакът.
— Много искаш — казал дяволът, — но ти ми даде плешка и аз ще ти дам гривните. Ела при нас!
И като рекъл дяволът това, отведнъж стената се пропукала. През пукнатината, широка колкото да влезе човек, се провидяла хубава стая, цяла постлана с безценни камъни; стените и били от седеф и бисери. Сред стаята се били събрали самовили, дяволи, вампири, джуджета и други какви не чудовища. Юнакът влязъл. Всички, които били вътре, паднали ничком и му се поклонили. А рибата рекла на червенокосия дявол:
— Хайде, давай по-скоро гривните, да се не бавим, че крилат кон чака отвън юнака!
Дяволът отворил един голям ковчег от чисто злато, бръкнал вътре и наброил тридесет и девет гривни — също като оная. Момъкът ги взел, а уплашените чудовища го изпратили чак до морското дъно и се чудели на крилатия му кон. Той си яхнал коня и право при златаря.
— Я викни хората, които ни бяха вчера свидетели на облога! — рекъл той на златаря със страшен глас.
Златарят се разтреперал от страх. Нямало що да прави — пратил да ги повикат. Когато се събрали свидетелите, юнакът извадил тридесетте и девет гривни и ги сложил до оная, която бил оставил миналия ден на златаря. Тогава търговецът паднал на колене пред него и почнал да му се моли със сълзи на очи — да му вземе и дюкяна, и стоката, но да му прости живота. Юнакът се съжалил над него, та му простил живота, но му продал дюкяна със стоката. Сетне натоварил на коня златото и отлетял на планината при стареца. Но като отишъл там, старецът бил умрял. И оттогава юнакът заживял на планината, в двореца, а самовилите му станали покорни и кротки посестрими.