Уийд кимна.
— И влезе, като се изкатери по оградата.
— А?
— Видях те. Хвана се за рекламата за почистване на килими и се издърпа нагоре.
— Защо мислите, че си слагат реклама на оградата на гробището? Кой ще им носи килими за чистене? Покойниците ли? — Уийд се опитваше да смени темата.
— Та защо се изкатери през оградата? — попита го Бразил.
— За по-бързо. — Уийд се стараеше да се държи спокойно, но сърцето му щеше да изскочи от гърдите.
— Защо не си на училище?
— Празник е.
— О, така ли? Какъв по-точно?
— Не си спомням.
— Сигурен съм, че днес не с празник.
— Тогава защо не сме на училище?
Бразил не мислеше, че Уийд е дори най-малка заплаха за някого, но все пак държеше да се увери, че не носи нещо, за което би трябвало да знае.
— А какво правиш чак тук? — продължи да пита Бразил.
Той пристъпи към статуята, за да я огледа по-добре. Не можа да сдържи усмивката си.
— Май беше един от онези дни, когато учителите трябва да правят нещо — предложи плахо версията си Уийд. — Само помня, че те щяха да правят нещо и ни казаха да не ходим. А мама е на работа. Така че аз просто се мотая.
— Ще ми отнеме само минута да проверя дали ми казваш истината — каза Бразил, който още се чувстваше разстроен, че Уест го бе изоставила и че 199 още не се бе появил да го прибере. — Просто ще те закарам до „Годуин“ и ще ги оставя те да се оправят с теб. Но познай какво? Те просто ще те накажат с временно изключване, а така ще имаш право да отсъстваш от училище и ще получиш точно това, което желаеш.
— Не искам да отсъствам от училище! — възрази Уийд. — И сега щях да съм там, ако…
— Нали каза, че било празник — напомни му Бразил.
Уийд бе ужасѐн, че току-що се е оплел в собствената си лъжа. Сега нямаше връщане назад. Очите му бързо се стрелнаха наоколо, търсейки възможност за бягство.
— Добре, Уийд. Да говорим направо.
— Какво да говорим?
— Време е да кажем истината — каза Бразил и в този момент неочаквано се появи Пиджън и се отправи към тях с непохватна и неравномерна походка.
— Първо на първо, фамилията ти не е Джоунс, нали? — продължи Бразил, който не виждаше Пиджън зад себе си.
— Не — отвърна Уийд.
— Казваш се Гардънър и Туистър ти е бил брат.
Уийд не знаеше какво да каже.
— Уийд, кажи ми какво значи петицата?
— А?
— Петицата, татуирана на пръста ти. Хайде да се опиташ да разкажеш историята отново и да видим дали този път няма да се получи по-добре.
Страхът се превърна в паника. Уийд напълно се обърка.
— Вече ви казах, че не значи нищо.
— Знам, че не е така — настоя Бразил. — Щуките. Бандата, дето пое отговорност за статуята, нали така?
Уийд започваше да трепери. Пиджън стоеше точно зад Бразил, който вероятно го подуши, защото изведнъж се завъртя назад с ръка на пистолета си.
— Няма смисъл да стреляте по мен. Не си струвам — каза спокойно Пиджън и огледа статуята. — А, това определено си струва.
— Кой сте вие? — попита Бразил и поотпусна ръката си.
— Пиджън. Виждал съм ви и преди. Обикновено с една много красива полицайка. Не може човек да се мотае по улиците колкото мен и да не види всички рано или късно.
Пиджън пак огледа статуята. Уийд не бе напълно сигурен, но като че ли видя възхищение в погледа на Пиджън. За момент сърцето му се изпълни с радост.
— Значи — каза Бразил — някой от вас двамата да има представа кой е изрисувал статуята, така че да прилича на брата на Уийд?
Уийд се напрегна.
Пиджън изчака.
— Е — обади се Уийд, — и двамата са били на осемнайсет. Може би затова някой го е направил.
Пиджън се втренчи в надписа върху основата на статуята.
— Какво? — намръщи се Бразил.
— Така пише тук — посочи Уийд. — Мъжът на статуята с бил на осемнайсет години, точно като Туистър.
— Трябва да си провериш математиката — каза Пиджън на Уийд. — Джеф Дейвис е починал на осемдесет и една години.
— Много ученици от моето училище биха… Всъщност какво ще му направят?
— Ще иде в затвора за известно време — обади се Пиджън. — За около две години. С окови на краката и всичко останало, доколкото си спомням.
Уийд се взря в статуята и на лицето му се изписа уплаха. Замисли се дали оковите на краката бяха огромни, с топка — като по филмите, и дали ще му сложат такива. Не искаше да ходи в затвора за две години. Опита се да се успокои, че може би мистър Дейвис е направил нещо по-лошо от това да изрисува нечия статуя.