Хамър се взря в червения джип и забеляза лепенката със знамето на Конфедерацията. Видя, че вместо номер, колата имаше име — БУБ-А. Тя огледа по-добре заподозрения. Той беше без риза, само с камуфлажни панталони.
— Как е името на жертвата? — попита Хамър.
Бъджет прелисти бележника си.
— Руби Синк — отговори той. — На седемдесет и две години, адрес в Чърч Хил.
— Госпожица Синк? — прекъсна го Хамър, ужасена. — О, боже господи! Тя ми е съседка. Не мога да повярвам!
— Познавахте ли я? — изненада се Бъджет.
— Не много добре. Боже господи! Тя бе в управителния съвет на Холивудското гробище. Тъкмо говорих с нея за това.
— Исусе! — възкликна и Уест и хвърли унищожителен поглед към заподозрения в колата.
— Пак ли обир пред банкомат? — попита Хамър, усещайки как я обзема прекалено мрачно настроение.
— Знаем, че е изтеглила двеста долара в 08:02 часа — отговори Бъджет. — Открихме касовата бележка. Парите ги няма.
Нещата започваха да се наместват, макар и не без побутване. Хамър си спомни откъслечно дочутия разговор по клетъчния телефон между двама мъже, наречени Буба и Смадж. Двамата планираха да оберат и убият някаква жена. Бяха споменали името Лорейн и някакви помпи. Хамър бе предположила, че евентуалната им жертва е чернокожа. Но може би не бе доразбрала. Тя отново се взря в заподозрения.
— Кажете ми за него.
— Бътнър Флак Четвърти, викат му Буба — отвърна Уест. — Колкото и да е странно, двамата с Бразил ходихме в къщата му вчера, по сигнал за обир с взлом. Твърдеше, че голям брои оръжия са откраднати от работилницата му.
— Интересно — каза Хамър.
— Изглежда, той е паркирал тук по времето, когато е извършено убийството — добави Бъджет.
— Видял ли е нещо? — попита Хамър.
— Казва, че не е. Аз открих магнум 44-и калибър, скрит под седалката. От двайсетсантиметровите, с оптичен мерник. Наскоро е стреляно с него, четири патрона липсват. Плюс това аз го спрях може би около половин час по-рано на същото място, където се намира джипът в момента…
— Чакайте! — Хамър вдигна ръка. — Я започнете отначало.
— Знам, че звучи много странно — опита се да изясни Уест. — Но заподозреният е карал хаотично малко след седем сутринта и полицай Бъджет го е видял и го е спрял за проверка тук, точно където е джипът сега. Проверката не е открила нищо необичайно. Бил е глобен заради безразсъдно шофиране и освободен. По-малко от час по-късно жертвата е открита зад „Кмарт“.
— Чух съобщението по радиото и дойдох веднага — обясни Бъджет. — И виждам същия джип точно където съм го оставил, а заподозреният се крие на пода и оръжието му се вижда от пръв поглед.
— Значи той изобщо не е потеглил, след като ти си го спрял — каза Хамър. — Джипът е бил тук, когато жертвата с била ограбена при банкомата и после е била убита зад „Кмарт“.
— Така изглежда — отговори Уест.
— Как се държи той?
— Изключително разтревожен, плувнал в пот — отговори Бъджет. — Има кръв по фланелката. Ние поискахме да я изпратим в лабораторията, но му обяснихме, че не е длъжен да се съгласява. Той не възрази.
— Нещо друго, което да го свързва с убийството?
— Засега не. Не и докато не проверим дали куршумите, изстреляни в жертвата, са от неговото оръжие. Но честно казано, това е малко вероятно. Гилзите, открити в колата, са деветмилиметрови, изстреляни от пистолет.
— Много странно! — обобщи Хамър. — Изглежда, единственото, в което можем да го обвиним, е незаконно притежание на оръжие.
— Да, госпожо.
Хамър се взря отново в дебелия мъж на задната седалка на патрулната кола. Той отвърна на погледа й с поглед, пълен с покруса и изтощение.
— Е, не мисля, че имаме причина да го задържаме — заключи Хамър, много разочарована.
— Така е — съгласи се Уест. — Но не можем да бъдем напълно сигурни.
— Трудно ми е да си представя, че той е седял тук, докато са ограбвали жената, и не е видял нищо — гневно добави Хамър и отново се сети за откъслечно дочутия разговор между Буба и Смадж.
— Никой никога не вижда нищо — обади се Уест.