— Не се притеснявайте за това — каза му.
— Как мога да не се притеснявам! — изплака той. — А само исках да помогна!
— Да помогнете на кого?
Тя изглеждаше искрено заинтересувана. Буба не бе осъзнал колко привлекателна е тя — не със сладникава красота, а със силно и решително излъчване, облечена в сив костюм с панталон. Буба се зачуди дали Хамър носи пистолет. Може би го държеше в черната си чата. Мислите му се лутаха трескаво, а в този момент вятърът подухна за беда на Хамър. Тя се премести надясно.
— На кого се опитвахте да помогнете? — попита тя. — На жената, която е била убита току-що? Видяхте ли нещо, мистър Флак?
— О, боже! — Буба беше шокиран. — Тук е била убита жена? Кога?
— Докато вие сте стояли в паркираната си кола, мистър Флак.
Червата на Буба пак започнаха да се свиват на спазми — като тъмни облаци, канещи се да отприщят нова, помитаща буря. Той се сети за изпръсканата си с кръв риза, която сега пътуваше към полицейската лаборатория.
— Сигурен ли сте, че не сте видели нищо? — продължи да настоява Хамър.
— Анакондата ми се бе закачила — отвърна той.
Тя го гледаше недоумяващо.
— Не можех да я откача.
Тя продължи да мълчи.
— Така че легнах на пода и започнах да издърпвам револвера, възможно най-внимателно. Разбирате ли, страхувах се да не гръмне. После ми потече кръв от носа.
— Кога беше това? — попита Хамър.
— Предполагам, по времето, когато са убили жената. Кълна се. Лежах на пода през цялото време, откакто полицай Бъджет си тръгна. Не правих нищо друго, чак докато полицаят отново почука на стъклото. Не съм могъл да видя нищо, защото бях на пода. Това е всичко, госпожо.
Буба не можеше да разбере дали тя му вярва. В поведението й не се усещаше никаква ожесточеност или презрение, но тя бе много опитна и умна. Буба изпитваше страхопочитание към нея. За момент той дори забрави унизителното си положение, докато един оператор от Канал 8 не се отправи към тях. На лицето му се изписа отвращение, той погледна камуфлажните панталони на Буба и бързо тръгна в обратна посока.
— Изглежда, жертвата е била ограбена точно тук, при банкомата — заговори Хамър. — Не ви издавам никаква поверителна информация, защото със сигурност ще чуете всичко това по новините. Паркирали сте на по-малко от петнайсет метра от банкомата, мистър Флак. Напълно ли сте сигурен, че не сте чули нищо? Гласове, викове, шум от кола или коли?
Буба се напрегна да си спомни нещо. Репортерите от Канал 6 се отправиха към тях и после бързо смениха посоката си. Буба бе готов да направи всичко, за да помогне на тази смела жена и сърцето му се късаше, че в този едничък случай, когато тя разчиташе на помощта му, той вонеше така непоносимо.
— Ама че воня! — измърмори репортерът от „Дабъл Ю Ар Ви Ей“, после спря и се обърна. — Не бих отишъл там на ваше място — викна към екипа от Канал 12.
— Какво става? — попита репортерът от „Стаил Магазин“ колегата си от „Ричмънд Магазин“. — Да не е избил мръсният канал?
— Откъде да знам. Пфу!
Буба застана нащрек.
— Пфу! Каква воня! — размаха ръце пред лицето си и репортерът от „Таймс Диспач“.
Лицето на Буба пламна. Вече не чуваше нищо от това, което Хамър му казваше. Беше се съсредоточил върху разговорите на групичката репортери, оператори и фотографи, които стояха край джипа му. Те бяха неспокойни и сърдити, говореха и сумтяха гръмогласно и постоянно се оплакваха от вонята.
— Някой видя ли какво става зад сградата?
— Не пускат никого там.
— Не дават никой да припари. Само да се доближиш до градинката и веднага те избутват.
— Да, а един тъпанар закри обектива ми с ръка.
— Пфу, каква воня!
В главата на Буба всичко изчезна, както винаги, когато го връхлитаха спомените за подигравките и смеха на съучениците му. Цял легион изкривени от смях и презрение лица нахлуха в мислите му.
— Редакторът ще ме убие, ако закъснея, пфу!
— СТИГА! — изкрещя Буба към репортерите.
Очите му внезапно възвърнаха фокуса си. Хамър се взираше в него, стресната. Репортерите изобщо не му обърнаха внимание.
— Може би тялото е започнало да се разлага — каза един от тях.
— Но то е зад магазина.
— Може да е било тук отначало. Може да са го преместили поради някаква причина.
— Но това не изглежда нормално.