— Мислех, че ни трябва нещо просто, но конкретно, е, не очаквайте да е нещо поетично или оригинално, но ако си зададем въпроса какви всъщност трябва да са полицаите… Мисля, че отговорът може да се обобщи с три думи. Безмилостни, решителни, ангажирани. — Клауд обходи с поглед седящите около масата. — БРА — мисля, че е лесно за запомняне и е също така кратко като ТПО.
— Нещо не ми звучи впечатляващо.
— Нито на мен.
— Въобще.
— Не ми харесва.
— На мен също.
— Изчакайте момент — продължи Клауд уверено. — Всички се оплакват, че не сме достатъчно бързи, че не пристигаме навреме на местопрестъплението, че не реагираме веднага на задействани аларми и на спешни обаждания, нали така? А колко пъти обществеността ни е порицавала, че разкриването на престъпленията трае прекалено дълго? Мисля, че с Безмилостни, решителни, ангажирани изпращаме положително послание за новия си подход, за това, че вече действаме по-решително и безкомпромисно.
— На мен ми звучи като заплаха. Сякаш се каним да ги претрепем от бой.
— Ами ако добавят едно И към съкращението и става БИРА. Все едно нямаме търпение да свършим работа и да идем да обърнем по някоя бира.
— Да, веднага ще се сетят как да изопачат акронима.
— Не става, Клауд.
— Остави.
Клауд бе съкрушен.
— Ами няма значение — примири се той.
Хамър бе слушала мълчаливо през цялото време, защото искаше да даде възможност на подчинените си да се изкажат свободно. Но търпението й бе на предела си.
— Нека всеки от нас обмисли казаното — рязко се намеси тя. — Готова съм да изслушам всички предложения и идеи. Благодаря, капитан Клауд.
— Всъщност и аз съм мислил по въпроса — обади се Анди Бразил.
Всички млъкнаха. Полицаите започнаха да шумолят с бележниците си и да се поклащат на столовете си. Неколцина станаха да си налеят още кафе. Клауд шумно си отвори едно пликче бонбони за смучене против болки в гърлото. Флинг рестартира компютъра и той започна да издава всевъзможни звуци, докато програмата се зареди наново.
Хамър съжали Бразил. Тя се възмущаваше, че се отнасят към него с такова пренебрежение и че човекът е безсилен да промени ситуацията си. Не беше той виновен, че жените и хомосексуалистите, независимо от възрастта им, не можеха да откъснат очи от него, щом го видеха. Не можеше да промени това, че е на двайсет и пет, че е талантлив и чувствителен. Нито пък бе дал и най-малкия повод за злобните слухове, че тя го е довела в Ричмънд със себе си, защото й е любовник, и че той после я е изоставил заради хазяйката си.
— Продължете, полицай Бразил. — Хамър винаги се обръщаше делово към него. — Но все пак имаме и друга работа.
— Мисля, че е най-добре да нямаме мото — заяви Бразил.
Мълчание.
— ТПО не е много добре измислено — добави той.
Никой не го гледаше. Пак шумоляха листи. Тракаха токи на колани.
После се обади Клауд:
— И аз винаги съм бил на това мнение. Добре че някой го каза, преди да започнем да го изписваме по колите.
— Мотото ще стане просто още един повод за подигравки към нас — продължи Бразил. — То също лесно може да се изопачи, ако се добави само една буква.
Ново мълчание — всички трескаво се опитваха да разберат накъде бие Бразил. Някои започнаха да си драскат буквите, пренареждайки ги като в пъзел. Хамър веднага усети накъде бие Бразил с това. Вирджиния Уест също се досети.
— ТРОП — прочете Флинг от бележника си.
— СТОП? — предположи капитан Клауд.
— ТЪПО — отвърна им Бразил.
— Интересно — каза Хамър високо, за да възстанови реда. — Накарахте ме да видя проблема в съвсем нова светлина. Може би наистина не ни трябва мото. Който е за, да гласува.
Всички, освен Клауд, вдигнаха ръце. Той отпи навъсен от кафето си, вперил поглед в недоядената си поничка.
— Значи мога да изтрия мотото от компютъра — обади се Флинг, който пак натискаше някакви клавиши.
— Ти не трий нищо — побърза да му каже Хамър.
3.
От уредбата гърмеше рапът на „Пъф Деди енд фемили“, а вятърът духаше силно през единия от задните прозорци на ескорта на Смоук. Той се бе преоблякъл в колата, бе оставил Дивинити, чийто сладникав парфюм още се усещаше, и сега пътуваше заедно с четиринайсетгодишния Уийд Гардънър в западна посока към гимназията „Милс И. Годуин“.