— Станете! — каза й Де Суза сурово.
— Не мога — отвърна Пасман.
— Тогава ще трябва да ви вдигнем.
— Добре.
Де Суза и един полицай хванаха Пасман под мишниците и я изправиха на крака, а Роуд се отдалечи на безопасно разстояние. Къчинс изскочи от белия додж камионетка и заобиколи, за да отвори задната врата. Де Суза се наведе и бързо плъзна ръце по набитите крака на Пасман, обути в провиснал чорапогащник, целият в бримки, и стигна до места, които не бе докосвала никоя друга жена, освен гинеколожката на Пасман. Пасман се опита да ритне Де Суза и едва не падна.
— Донесете държача за крака! — викна Де Суза и задържа краката на Пасман разтворени. — Ако направите пак това, госпожице, ще вържем краката ви в тази поза. — Де Суза държа краката на Пасман, докато другият полицай не щракна пластмасовия държач около глезените на Пасман.
— Ох!
— Не мърдайте!
— Така боли — изпищя Пасман.
— Пада ти се! — ухили се със злорадо задоволство Роуд.
Детектив Де Суза поднови претърсването, обхождайки с опитни ръце всички гънки, падини и издутини по тялото на Пасман щателно и без да бърза, докато Пасман проклинаше, като наричаше детектив Де Суза дизелова курва, докато полицаите едва я удържаха на краката й.
— Махай си ръцете от мен, лесбийка такава! — крещеше Пасман. — Точно така! Спиш с обратната треньорка на шибания отбор по софтбол и всички полицаи и диспечери го знаят!
Къчинс моментално забрави за електронната си игра. Винаги бе смятал, че е голяма загуба, дето такава красива мацка като Де Суза си пада по жени. Не че той имаше нещо против лесбийките, всъщност ги гледаше с удоволствие винаги когато имаше достъп до платена телевизия. Просто бе против дискриминацията. Де Суза не споделяше тялото си с мъже и Къчинс не намираше това за честно.
— Нищо, като се изключи лошото поведение — обяви резултата от претърсването Де Суза.
За нещастие Къчинс бе паркирал от другата страна на улицата, а току-що бе застъпила нова смяна в болницата отсреща. Движението веднага се натовари, тротоарите и улиците наоколо моментално се изпълнила със сестри, диетолози, ординатори, стажанти, хора от администрацията и охраната, лекари, всички с вид на хора, изтощени от умора и недостатъчно заплащане. Няколко коли спряха, за да направят път на полицаите и жената с белезници да пресекат улицата до очакващата ги камионетка. Пешеходците също забавиха крачка и изгледаха с неприязън подскачащата с вързани крака Пасман.
— Тъпанари! Кво сте зяпнали? — викна им тя.
— Я скачай! — подвикна й някой в отговор.
— Скок-подскок! Скок-подскок! — заскандира хор от недоспали стажанти.
— Хоп-хоп-скок!
— Скапаняци! — извика Пасман, чиято кръвна захар бе паднала толкова много, че бе истинско чудо защо още не бе изгубила съзнание.
Пасман се придвижваше със сетни сили, извиваше се като питон, съскаше и се зъбеше на зяпачите. Полицаите правеха всичко възможно да я отведат бързо до колата, защото обстановката се изнервяше, а Роуд се отдалечи в противоположна посока.
Пиджън се бе отегчил от гробището и сега претърсваше едно кошче за боклук на улицата, където засега бе открил недоядена мексиканска баничка и полупълна пластмасова чаша с кафе.
Проследи безсърдечния парад с полицаите и окованата жена, която подскачаше с два крака, все едно бе на състезание по бягане в чували. Изведнъж се притесни от окаяния си вид и се разгневи на тълпата.
— Не им обръщай внимание — посъветва той дебелата жена, докато тя минаваше с подскоци край него, и си отхапа от баничката. — Хората са толкова груби в наши дни.
— Млъквай, сакат клошар! — викна му някаква жена.
Пиджън се натъжи от този пореден пример за ужасния упадък в човешката природа. После продължи да претърсва кошчето, защото където имаше тълпи, имаше и много изхвърлени неща.
Де Суза стисна ръката на Пасман като менгеме.
— Той започна всичко! — извърна се Пасман, за да посочи Роуд. — Защо не арестувате проклетия задник!
Полицаите я натикаха в камионетката и затръшнаха вратата.
Мисията на началничката на полицията Хамър, заради която бе изпратена в Ричмънд от Националния институт по правосъдието, бе да приложи нюйоркския модел за контрол на престъпността в Ричмъндското полицейско управление. Така бе направила вече в Шарлът и щеше да го направи и в други градове, ако здравето, енергията й и централната субсидия позволяха. Разбираемо защо това представяше една трудно разрешима дилема пред нея.