— Ваша чест — обади се Бразил, — истината е, че на нас наистина ни е необходимо телекомуникационната мрежа КОМСТАТ отново да влезе в действие. — Не говореше според съдебния етикет и правила, но в момента това не го притесняваше. — В цялата страна мрежата ни не работи навсякъде заради тази история с рибите.
— Полицай Бразил, това няма връзка с разглеждания случай.
— Разбира се — измърмори Бразил, опитвайки се да предизвика Уийд отново да заговори, — а и той сигурно не би могъл да оправи нещата.
— Разбира се, че мога.
— О, така ли? — подразни го Бразил. — И как?
— Просто ще изтрия програмата, която направих, когато се включих с интерпретатора за HTML файлове в „Америка онлайн“.
Съдия Дейвис не можеше да се сдържи, защото като всички други, и тя използваше „Америка онлайн“ и се страхуваше от цветни бомби, IM бомби, замръзване на HTML декодера, HTML грешки — поотделно и взети накуп, както и от не толкова фаталните, но още по-дразнещи празни IM бомби.
— Как си се включил? — попита тя Уийд.
— Вирусът е като автоматична обвивка в текстовия декодер — съобщи й той, сякаш това обяснение бе съвсем просто. — При положение че използвате субкласове от типа VMBMSG. За да се задържи прозорецът отворен и да прави някои неща, които аз съм му наредил. Защото, както ви казах, има нещо като вирус. И аз съм му казал да отвори картата ми и да я задържи отворена. А антивирусната програма не действа, защото в програмата ми има команда за повторение в IM.
Всички в залата бяха като заковани. Бразил трескаво записваше. Прокурорът бе отворил широко уста от почуда.
— Но аз не съм искал екрана с рибите да се покаже навсякъде — добави Уийд. — Някой трябва да е налепил адресите един за друг, но това не е причинено от мен.
— Някой разбира ли какво каза той току-що? — попита съдията.
— Аз — горе-долу — каза Бразил. — А за адресите е прав.
— Няма да ми отнеме повече от минута да му покажа как да го оправи, после пак ме затворете — каза Уийд. — И ме пуснете на парада, а след това отново ме затворете.
Той погледна съдия Дейвис и в очите му проблесна страх. Усещаше, че тя е разбрала, че ще му се случи нещо лошо, ако му разреши да се прибере вкъщи. Уийд се извърна и погледна майка си.
— Всичко е наред, мамо — успокои я той. — Това няма нищо общо с теб.
Очите на майка му отново се напълниха със сълзи, а и неговите проблеснаха странно.
Прокурорът, чиято работа бе да наказва с пълната сила на закона, най-после обяви позицията си.
— Освобождаването му би било неразумен риск за безопасността на други хора и неприкосновеността на тяхната собственост — цитира той наказателния кодекс. — Мисля, че има ясни и неоспорими причини да не бъде освобождаван.
Съдия Дейвис се наведе напред и погледна Уийд. Тя бе взела решението си. Сърцето на Уийд се сви.
— Намирам, че има вероятна причина за подвеждане под съдебна отговорност и насрочвам допълнително изслушване след двайсет и един дни, на което да се вземе окончателно решение. Прокурорът може да призове свидетели, а малолетният ще остане затворен в Дома за задържане на малолетни. Но постановявам малолетният да бъде освободен под контрола на полицай Бразил тази събота. — Тя погледна Уийд. — От колко часа е парадът?
— От десет и половина — отговори й той. — Но ще трябва да отидем по-рано.
— В колко ще свърши?
— Единайсет и половина. Но ще се забавя известно време, за да прибера чинелите.
— От девет сутринта до един на обяд — каза съдия Дейвис на Бразил. — А след това трябва да го върнете в Дома за задържане до насрочената дата в съда.
35.
Сутринта преди Парада на цветята на Уийд му бе толкова леко на душата, че му идеше да литне. Съжаляваше, че не може да нарисува как се чувства, нито пък колко красива е сутринта, докато полицай Бразил го караше към гимназия „Джон Уайт“, където се събираше оркестърът на „Годуин“.
Уийд се чувстваше много горд и бе плувнал в пот в червено-бялата си униформа от полиестер и вълна, с множество сребристи копчета и кантове на панталоните. Черните му обувки изглеждаха като нови, а чинелите бяха излъскани и прибрани в черната им кутия, която сега бе на задната седалка на колата.
— Жалко, че нямаше повече време за репетиции — каза Бразил.
Уийд знаеше, че от 152-амата члена на оркестъра той бе единственият, който бе изпуснал репетициите последната седмица. Не бе имал възможност да погледне нотните листове с мелодиите, нито да упражни маршируването напред и назад, спирането, въртенето и особено изискващата абсолютна точност рачешка стъпка, която се изпълняваше единствено от ударната секция на оркестъра на „Годуин“.