— Целият свят е станал такъв — обади се Пиджън.
— Той знае, че и аз ще съм на парада — продължи Буба. — Кучият син знае, че ми дължи хиляда долара. Ама казва, че има амнезия и не помни нищо, затова облогът не се броял.
— Не знам къде изчезна честността — говореше си Пиджън.
Буба гледаше как Смадж разстла една карирана покривка на тревата, после постави отстрани синя хладилна чанта, отвори капака й и затършува вътре.
Пиджън си търсеше без успех някой недопушен фас. И той можеше да се досети, че цигарите много са поскъпнали. Хората вече ги изпушваха почти до филтъра и не оставяха нищо за него.
Той самият се шокира предния ден, когато вървеше по главната улица в центъра и видя на електронното табло с индекса „Дау Джоунс“, че цената на един пакет се е увеличила с още два долара и единайсет цента. Ех, защо не си бе накупил повече цигари, когато бе получил парите от заложната къща! Можеше сега да ги продаде и да забогатее.
Точно докато Пиджън си мислеше това, Буба бръкна в джоба на ризата си и извади пакет цигари. Без да сваля бинокъла от очите си, той тръсна пакета, за да си извади цигара.
— Тези „Мерит Ултима“ хубави ли са? — попита Пиджън, когато Буба запали цигарата си. — Още не съм пробвал такива.
— Супер са — каза Буба. — Щом е на „Филип Морис“, е най-доброто.
— И аз винаги съм смятал така. По какво се различават от обикновените „Мерит“? — попита Пиджън хитро.
— Искате ли да опитате една?
— Би било много любезно от ваша страна — каза Пиджън, когато Буба му подаде пакета. — Наистина много благодаря.
Свирещи полицейски сирени и грохот на полицейски мотоциклети отекнаха в далечината и дадоха знак за началото на парада. Уийд бе толкова развълнуван, че коленете му трепереха.
Той стоеше вдясно от Лу Джеймсън, който бе със слънчеви очила, като всички други барабанисти. Никога не се бе държал дружелюбно с Уийд и все повтаряше, че всеки може да свири на чинели, а в другите оркестри това е момичешка работа.
Гимназия „Уестърн Гилфорд“, с черно-белите си костюми, беше точно пред „Годуин“. Отзад бе основното училище „Лейквю“ с униформи в златисто и зелено. Тези разноцветни униформи с всевъзможни кройки сигурно се простираха в колона от поне километър и половина, изчисли Уийд. Парадът бавно потегли. Първият оркестър поде „Бог да благослови Америка“, което не бе никак оригинално, а тромпетите звучаха малко глухо.
Уийд стоеше, гордо изправен. Повдигна се няколко пъти на пръсти, за да се поуспокои.
— Ляв крак напред, изпънат — зарецитира си той.
Джеймсън го изгледа с презрение.
— Лява пета на пет сантиметра от земята, а пръстите не се повдигат — упражняваше едната стъпка той с бързи, резки движения. — Глезенът докосва коляното в края на всеки такт, пръстите сочат надолу, изпънати. — Изпълни идеално следващата стъпка. — Избутваме нагоре на първия такт, после отмерена пауза.
— Хей, я спирай! — викна му Джеймсън.
— Няма.
По-рано Уийд се страхуваше от Джеймсън. Но след като го бяха арестували, затворили, след като се бе справил с адвокатката си и бе сключил сделка със съдията, Уийд вече не се плашеше от никого.
— Три, четири, стоп! Наляво, надясно, кръстосана стъпка, пауза и едно, две, три, четири, тежестта на пръстите. — Рачешката му стъпка бе безупречна.
— Казах ти да спреш веднага! — прошепна Джеймсън.
— Не можеш да ме накараш!
— Ще те скъсам от бой.
— Дано да се биеш по-добре, отколкото биеш барабана си — заяде се Уийд.
— ГОТОВИ! — извика диригентът отпред.
Уийд веднага се обърна напред. Чинелите му изведнъж натежаха.
— ОРКЕСТЪР МИРНО!
Той се напрегна да види какво флагче размахват отпред. Знаеше, че щом предният оркестър започне да марширува, следва техният ред.
Когато Смоук бе влязъл в гаража на Буба и бе решил да открадне черния колан с джобове за инструменти, марка „Станли“, в решението му не бе имало нищо случайно. Дълбоките допълнителни джобове бяха идеални за целта му и Смоук го бе оценил още тогава, защото от дълго време обмисляше плана си.
Беше облечен с избелели, мръсни дънки, изцапана тениска и кални, очукани ботуши. Изпръсканата с боя шапка с козирка бе нахлупена ниско над очите му. Не се бе бръснал от няколко дни. Докато вървеше през дворовете, опитвайки се да зърне парада като всички останали, никой не му обърна внимание.