— Слушайте, той е с мен — каза Пиджън на полицая на коня.
— Отдръпнете се назад! — извика му той.
— Момчето носи неговия колан. Инициалите му се виждат до токата. Е, с бинокъл де. — Пиджън не се отказваше. — Момчето му го е откраднало.
Бинокълът на Буба полетя във въздуха. Отнякъде изпадна пистолет и изтрополя на улицата. Това явно много разстрои полицаите. Всички грабнаха белезниците си и флаконите със спрей от коланите си. Оркестърът на „Годуин“ спря да свири и замръзна в момента, когато едно дребно момче наруши редицата си и търкулна чинела си по улицата. Пиджън осъзна, че това е Уийд.
Началничката на полицейското управление Хамър нямаше представа какво става. Парадът бе спрял и някакъв огромен бронзов диск се търкаляше към колата им.
— Какво става? — попита тя и се изправи на задната седалка, опитвайки се да види нещо.
Уест спря колата.
— ЗАЛЕГНЕТЕ! — извика Бразил и събори Хамър на пода, а членовете на оркестъра пищяха и подскачаха встрани от чинела, който набираше скорост и се носеше по улицата, като разпръсна клоуните, мажоретките и едва не се блъсна в колата на кмета.
Джед видя чинела да се задава, преди Лийла Ърхарт да го забележи, и внезапно включи червения кадилак на задна скорост. Цветните храсти паднаха от задната седалка, саксиите им се изпотрошиха, пчелите се разлетяха, навсякъде се разхвърчаха бучки пръст, а панделките внезапно промениха посоката, в която се развяваха, и покриха лицето на Ърхарт.
Русият полицай, когото Джед бе видял в гробището предния ден, сега изскочи от колата на началничката на полицията Хамър и се затича с всички сили. Джед скочи на спирачките. Един храст розови азалии изхвърча от предната седалка и Ърхарт изпищя. Чинелът профуча край тях, проблясвайки под слънцето като колело на златна колесница.
Джед скочи от кадилака, без да отваря вратата и без да си прави труда да премести скоростния лост на положение за паркиране. Колата започна да се движи бавно напред сама, докато Ърхарт се бореше да се освободи от панделките, заплитайки се все повече в тях. Пати Пасман, която стоеше в тълпата наблизо, хвърли фунийката с шоколадовия си сладолед и избута стоящите пред нея.
— РАЗДВИЖЕТЕ СЕ, ГЛУПАЦИ! — Тя ги буташе и удряше с юмруци, заредена с енергия от шоколада. Нищо не можеше да я спре.
Настигна червения кадилак и преметна дебелото си тяло през вратата на шофьора. Краката й се вирнаха във въздуха, но тя успя да сграбчи скоростния лост и да го дръпне на паркиране.
Смоук за момент се обърка от това внезапно раздвижване. Планът в главата му се придвижи до страница трета. Той се огледа, отстъпи леко назад, подхлъзна се на тревата и едва не падна. В първия момент не забеляза, че русият полицай, когото бе виждал в гимназията, Уийд и някакъв скитник тичат към него с всички сили.
— ВСИЧКИ ДА ЗАЛЕГНАТ! — крещеше полицаят.
Тълпата започна да се паникьосва. Полицаите забравиха за дебелака и също се отправиха към Смоук, а русият полицай тичаше най-бързо от всички.
— КУЧИ СИН ТАКЪВ! — крещеше дебелият мъж към Смоук.
Двамата, които си бяха направили пикник до Смоук, сега залегнаха встрани, защото дебелият изтича през карираната им покривка. Смоук се паникьоса и извади беретата. В объркването забрави да свали предпазителя.
От всички страни към Смоук търчаха хора. Уийд бе най-отпред, а перото на шапката му се бе изправило вертикално заради бързината, с която той тичаше. Смоук изтърва беретата и се протегна за глока си. В същия момент Уийд подскочи високо и удари с юмрук Смоук в носа, сграбчи косата му и го събори на земята. Двамата се сборичкаха кой ще стигне пръв до глока. Смоук го изтърва, защото Уийд го ухапа.
— ЩЕ ТЕ УБИЯ, МРЪСНИК ТАКЪВ! — крещеше Уийд и налагаше Смоук с юмруци.
Бразил се опита да сложи белезници на Смоук, но той се търкаляше на тревата и крещеше. От откраднатия колан на кръста му падаха пълнители с патрони. В този момент намесата на тълпата само усложняваше положението.
Буба също бе подивял и налагаше Смоук във всеки момент, когато останеше пролука от юмруците на Уийд. Пиджън лежеше на земята и се опитваше да задържи глезените на Смоук неподвижни. Други полицаи се втурнаха върху Смоук и така попречиха на Бразил да му сложи белезниците. За нещастие един от тях започна да пръска с лютивия спрей. От това всички се проснаха на земята и затъркаха очи, пищейки от болка.