— Има ли причина да мислим, че ще направят? — попита Хамър.
— Ами всичко може да се очаква от руснаци.
— Сигурни ли сме, че не са цигани? — попита детектив Линтън Бийн от отдел „Обири“.
— Има ли цигани руснаци?
— Защо не, ако се местят от място на място и мамят хората.
— Да, но циганите, които са се появявали тук, са основно румънски, ирландски, английски или шотландски. Пътешественици. Е, те се наричат така. Много се засягат, ако ги наричаме цигани.
— Ами да ги наричаме скитници и крадци.
— Никога не съм чувал за руски цигани.
— Сестра ми ходи в Италия миналата година и каза, че и там има цигани.
— Знам със сигурност, че във Флорида има цигани с латиноамерикански произход.
— Ето, виждате ли, в това е работата — намеси се детектив Бийн. — Циганите нямат държава. Може да са, от която и да е, включително и от Русия…
— Какво правим по проблема? — прекъсна ги Хамър.
— Увеличаваме броя на патрулиращите полицаи в квартали като „Уиндзър Фармс“, където живеят най-вече заможни възрастни хора — обясни Бийн. — Може би трябва да сформираме специална единица.
— Направете го — съгласи се Хамър и погледна часовника, притеснена колко много време е изминало. — Лейтенант Ноубъл е дежурен командир във втори район. Какво ще ни докладвате?
— Тази седмица арестувахме рецидивист, упражняващ домашно насилие — отговори Ноубъл, който винаги използваше официалните полицейски термини и заради това всички го мразеха.
— Много добре — насърчи го да продължи Хамър.
— Правим масирани проверки, но засега не сме открили извършителя на стълбищните изнасилвания — добави Ноубъл. — И ако ми позволите, искам да направя един коментар.
— Моля — съгласи се Хамър.
— Не съм сигурен, че беше добра идея да дразним обществеността с тези глупости за бандите, които Бразил написа в неделния вестник.
— Не бяха глупости — обади се Бразил.
— Добре, назови една банда — предизвика го Ноубъл.
— Всичко се свежда до семантика — отвърна Бразил. — Зависи какво определение давате за банда.
Хамър се съгласи.
— Малолетни извършват най-тежките престъпления. Те се надъхват един друг, влияят си, групират се в компании и в крайна сметка — в банди. Има ги в града и е крайно необходимо да ги приемем като такива.
— Но повечето деца, които отиват с оръжие в училище и убиват съучениците си, не са от банди, а са по-скоро единаци — възрази Ноубъл.
— Да вземем случая в Джоунсбъро — противопостави се Уест. — Четиринайсетгодишно момче възлага на друго, единайсетгодишно, да стреля, нали? А какво щеше да стане, ако бяха замесени четири, пет, шест деца? Можеше да бъдат убити двайсетина деца и учители.
— Права е.
— Ако го погледнем така, струва си да се замислим.
— В някой момент ще се наложи да викаме националната гвардия.
— Децата са много опасни. Нямат задръжки. Възприемат убийството просто като игра — добави Уест.
— Точно така. Не се замислят за последиците.
— А какво ще се получи, ако някоя банда има лидер с наистина силно излъчване и власт, лидер, който знае как да организира и ръководи? Представяте ли си? — включи се Бразил.
Още забележки и доводи се изсипаха от различни страни, докато в същото време Хамър разсъждаваше как да подходи към следващата тема.
— Според съвсем наскоро постъпили сведения — започна тя — двама бели мъже възнамеряват да извършат убийство на расова основа, комбинирано с обир, а жертвата ще бъде чернокожа жена на име Лорейн. Мъжете са известни с имената или прякорите Смадж и Буба.
Няколко минути никой не проговори, а на лицата на всички се изписа недоумение.
— Ако нямате нищо против, бихте ли ни казали откъде имате тази информация, госпожо началник?
Хамър погледна Уест за помощ.
— Всъщност не сме в състояние да разкрием източника си в настоящия момент — обади се Уест. — Просто държим да сте информирани за това, да бъдете нащрек и готови да реагирате.
— Има ли нещо друго? — попита Хамър.
Нямаше.
— В такъв случай имам да връча две похвални грамоти и мисля, че и двамата полицаи са тук — усмихна се Хамър. — Диспечер Пати Пасман от радиоцентралата и полицай Роуд.
Двамата излязоха отпред. Хамър им връчи грамотите и се ръкува с тях. Последваха вяли аплодисменти.