Выбрать главу

— Така си е.

— На лов ли ходите с нея?

— Само за това я гоня. Запален ловджия съм.

— Явно всички южняци са запалени по оръжията.

— Има си хас!

Мускрат преплете няколко пъти жичките, които бе оголил, и бе готов.

— Като бях на твоята възраст — каза Буба на Смоук, — започнах да си поправям такива неща сам.

— Аз не си падам по техниката — каза Смоук.

— Може да се научиш, синко — грейна лицето на Буба. — Иди, купи си необходимите инструменти, някоя друга книга и всичко се научава по метода на пробите и грешките. Така е и с ремонтите из къщата. Сам си правиш верандата или поправяш покрива си — точно онзи ден си купих гаражна врата от „Сиърс“. Сам си я монтирах.

— Без майтап? — учуди се Смоук. — С дистанционно и всичко друго?

— Точно така. И после изпитваш удовлетворение, което с пари не се купува.

— Сигурно имате страхотна работилница — подметна Смоук.

— Наложи се сам да направя пристройка към гаража. Всичко — от клещи до пневматичен компресор „Де Вибилис“ 7.6 CFM при 40 PSI и 5.6 CFM при 90 PSI, до диагностични уреди като сензорната игла „Сънпро“, с която може да се измерва вътрешно абсолютно налягане, масиран въздушен поток и сензори за празен въздушен поток.

— Хич не ми трябват такива глупости, нито пък на теб, Буба — заяви Мускрат. — Аз поне знам как да използвам каквото имам.

Мускрат постави покривния панел на вратата. Седна зад кормилото, запали колата и изпробва задвижването на прозореца. Той се вдигна и спусна с леко жужене.

— Гладко като коприна — гордо обяви Мускрат и изтри ръце в панталоните си.

— Благодаря — каза Смоук. — Колко ви дължа?

— Първия път е за сметка на сервиза — каза Мускрат.

— Супер. Много благодаря — каза Смоук.

— Хей, след две седмици ще е изложението на оръжия и ножове — изведнъж се сети Буба. — Тъкмо си търся няколко допълнителни пълнителя с по двайсет патрона за новия ми 92FS M9 — специално издание, най-добрият боен пистолет на света. Това вече трябва да го видиш, Мускрат. Върви си с колан с кобур. Използвали са същия в „Пустинна буря“, „Пустинен щит“ и „Джойнт Гардиън“.

— Сериозно?

— Чудя се дали да взема и специалната кутия за съхранение. Кестен със стъклен капак. И дръжки от кестен — изпадна в мъчително колебание Буба.

— Не е особено практична, ако смяташ да стреляш с пистолета.

— Разбира се. Уинчестър 115 със сребърни върхове и повишена огнева мощ.

— Ти защо не си на училище по това време? — попита Мускрат Смоук.

— Имам свободен час. Всъщност тъкмо стана време да се връщам.

Мускрат изчака Смоук да се качи в колата си и да потегли.

— Забеляза ли очите на това момче? — каза Мускрат. — Има вид, сякаш е пил.

— Ние с теб, да не би да не сме го правили на неговата възраст? — каза Буба. — Е, как мислиш? Този уретан втвърдил ли се е?

Двамата отново взеха маркуча с въздуха и бутилката с пулверизатора. Капенето продължаваше. Мускрат дълго оглежда стъклото, преди да съобщи заключението си:

— По линията на покрива имаш почти невидима цепнатина.

6.

Уийд отказа да прочете своето обяснение за рибата и накара госпожа Гранис да се съмнява, че изобщо го е написал. Това ужасно я разочарова, а останалите ученици от класа не знаеха какво да си мислят. Уийд винаги бе толкова изпълнителен и ентусиазиран, момчето — чудо в класа по рисуване. Сега изведнъж отказваше да говори и да се подчинява и колкото повече госпожа Гранис го караше да прочете домашното си, толкова повече той се заинатяваше. Накрая стана груб.

— Моя работа си е защо съм направил риба — каза и пъхна ръка под чина, да се увери, че раницата му е там.

— Имаше възложено домашно, както всички останали — каза госпожа Гранис твърдо.

— Никой друг нямаше риба. — Уийд погледна часовника.

— Заради това още повече ни се иска да чуем обяснението ти — не отстъпваше госпожа Гранис.

— Хайде, Уийд.

— Хайде, прочети го.

— Ей, не е честно. Ти чу нашите истории.

Беше 1:48. Петият час свършваше след три минути. Госпожа Гранис се чувстваше ужасно. Уийд се държеше невъзможно, седеше, стегнат на стола си, с наведена глава, сякаш очакваше да го набият. Съучениците му се суетяха в очакване на звънеца.

— Е — наруши тишината госпожа Гранис, — утре започваме с акварели и не забравяйте, че следващия час има специална програма.