Выбрать главу

Хенри Хамилтън бе звездата на бейзболния отбор и мразеше всичко, което го задържаше в клас след два часа. Той направи недоволна гримаса, изтрополи със стола си и въздъхна шумно. Ева Гречи направи същото, защото бе лудо влюбена в Хамилтън. Ранди Уайспфенинг също не бе очарован.

— Днес ще ни гостуват двама много важни полицаи, които са изпратени на работа в Ричмънд от Националния институт по правосъдието — обясни госпожа Гранис. — Бяха така любезни да дойдат и да поговорят с нас.

— За какво?

— За престъпността, предполагам.

— Писнало ми е да слушам за това.

— И на мен. Майка ми дори вече не чете вестниците.

— Татко смята, че трябва да започна да идвам на училище с бронирана жилетка.

Хамилтън се разсмя, измъквайки се от Уайспфенинг, който се опита на ужким да му сложи белезници.

— Не е смешно — укори ги госпожа Гранис.

Звънецът иззвъня. Всички скочиха на крака, сякаш имаше пожар.

— Да хукваме при ченгетата! — избоботи Хамилтън и заподскача на път към вратата.

Ева Гречи се смя прекалено дълго.

— Уийд — каза госпожа Гранис, — ела при мен за малко.

Той намусено се затътри към бюрото й. В стаята вече нямаше никой друг, освен тях двамата.

— За пръв път идваш без домашно — започна госпожа Гранис внимателно.

Той сви рамене.

— Ще ми кажеш ли защо?

— Защото. — Той пак сви рамене, а в очите му напираха сълзи.

— Това не е отговор, Уийд.

Той примигна, извърнал лице настрани. Чувствата напираха в него. След един час трябваше да се срещне със Смоук на паркинга.

— Не ми остана време — отвърна, мислейки си за петте изписани страници в раницата.

— Изненадана съм, че не си намерил време.

Уийд не каза нищо. Беше отделил половината събота за това домашно и бе написал четири варианта, преди да го напише на белова с красив калиграфски почерк, който бе научил от един учебник и после бе модифицирал по свой запомнящ се, дързък, напълно уникален стил. Звънна вторият звънец.

— Трябва да тръгваме за аулата — каза госпожа Гранис.

Уийд усети как тя се вглежда в лицето му, опитвайки се да открие отговорите на въпросите, които я тревожеха. Уийд знаеше, че в този момент тя се моли да не се окаже грешка решението да допуснат Уийд толкова рано до последната степен на обучението по изкуства.

— Не ми се слушат никакви ченгета — заяви Уийд.

— Уийд! — Гласът й прозвуча непреклонно. — Ти ще седиш до мен.

Бразил паркира полицейската кола на паркинга пред входа на училището и въпреки че бе мърморил през целия път, всъщност се чувстваше щастлив да е тук и да усеща погледите на учениците около себе си. На Бразил не му хрумна, че високата му стройна фигура, облечена в униформа, прави впечатление на всички и че това е същото внимание, което го спохожда навсякъде.

Той никога не бе оценявал обективно физическите си качества. Отчасти това се дължеше на факта, че бе израснал като само дете на майка, която бе или прекалено потисната, или прекалено пияна, за да го възприеме като самостоятелна личност. Когато го погледнеше, тя виждаше в него омразния образ на съпруга си, когото бяха убили, когато Бразил бе само на десет години. В пристъпите си на гняв тя всъщност се нахвърляте върху мъртвия баща на Бразил, като го удряше и го умоляваше да не я напуска.

— Имаш ли представа накъде да вървим? — попита Уест, като затвори вратата на колата.

Бразил погледна листчето, което Флинг му бе подал.

— Влизаш и наляво — прочете той.

— Къде влизаш?

— Ъъъ. — Бразил прочете остатъка от написаното. — Не пише. Минава се през вратите направо към зеления коридор и през още врати по син коридор, докато се стигне до табло за обяви със снимки на него.

— Чудно!

— След това — завърши Бразил — аулата се вижда веднага.

— Това е конспирация, казвам ти, Анди. Нарочно са оставили Флинг за помощник на Хамър, за да я провалят.

— Не знам — отвърна Бразил, като отвори входната врата, задържа я, за да мине Уест, и след това я последва. — Бил е секретар и на бившия шеф, цели три години.

— Бившият шеф е бил уволнен за некомпетентност.

— А! — Бразил забеляза една симпатична млада учителка, която вървеше заедно с един ученик. — Извинете — обърна се той към нея с усмивка, — опитваме се да открием аулата. Аз съм полицай Анди Бразил и това е заместник-началничката на управлението — Уест.