Накуцващ старец, облечен в гащеризон, се появи на вратата и се огледа встрани. Навярно действието на виаграта бе отшумяло и сега лицето му бе изпито, изтощено и параноично в сивкавата светлина на неоновите лампи. Той натъпка една кърпа в задния си джоб, провери дали дюкянът му е закопчан и докосна врата си отстрани, за да провери пулса си. С олюляваща се походка забърза към своето ел камино. Смоук изчака, докато колата заскърца по чакъла и зави по „Мидлотиан Търнпайк“. Знаеше пътя през гората толкова добре, че дори не включи фенерчето си, докато не стигна до скрития вход на своя клуб.
Свещите отдавна бяха изгаснали, всички се бяха разотишли, с изключение на най-новия член на бандата. Уийд седеше в собственото си повръщано на матрака, а ръцете и глезените му бяха завързани. Трепереше и хленчеше.
— Млъквай! — кресна Смоук и светна с фенерчето в ужасеното лице на Уийд.
— Не съм направил нищо — повтаряше Уийд непрестанно.
Смоук развърза бързо Уийд, като се държеше на възможно най-голямо разстояние и задържаше дъха си.
— Май трябва да ти нашибам задника — каза той, отвратен. — Ти си просто една тъпа страхлива путка. Да повръщаш така навсякъде и да ревеш като педал. Слушай какво ще ти кажа, мистър Пикасо, няма да мръднеш оттук, докато не изчистиш всичко.
Уест търчеше из къщата, прибираше, оправяше, изпъваше, изхвърляше кутии от пица и пържено пиле, тъпчеше мръсните чинии в миялната, а Найлс висеше на крака й и отказваше да я пусне.
— Махни ми се от пътя! — викна му Уест. — Къде ти е мишката? Иди си я намери.
Найлс не искаше и да чуе. Уест изтича в спалнята. Седна от лявата страна, където не спеше, и започна да се тръска, за да намачка кувертюрата. Удари няколко юмрука на възглавницата и намачка чаршафа. Хукна обратно към кухнята, извади две винени чаши от шкафа. Избърса ги от прах, сипа и в двете по няколко капки сок от боровинки и ги отнесе в спалнята, където ги остави върху нощните шкафчета. Захвърли на пода чифт спортни чорапи, които можеха да минат и за мъжки.
Беше останала без дъх, когато се втурна в кабинета си и затършува из чекмеджетата за някаква картичка или писмо, което да изглежда подозрително лично и да не е изпратено от Бразил, който й бе писал често в миналото, което вече бе забравено. Попадна на картичка от цветарски магазин, още с плика си, на който бе напечатано нейното име. Уест изтича в антрето и пусна картичката на малката масичка, така че да е пред погледа на всеки, който влезе в къщата.
Буба закъсняваше, а нощта бе без луна и звезди, които евентуално да му помогнат да се придвижи по-бързо. Нямаше избор, налагаше се да наруши ограничението за скоростта по „Комърс Роуд“. Нямаше време да се отдава на носталгия, докато отминаваше ресторанта за спагети, където бе водил Хани по случай празника на майката, въпреки че двамата нямаха деца. Буба не искаше деца, защото смяташе, че наследниците на фамилия Флак, особено тези с име Бътнър, са предостатъчно и няма нужда от още издънки на рода.
Буба пушеше и караше бързо край редицата от супермаркети, ресторанти и офиси, разположени по протежение на магистрала I-95. Беше започнало да вали и капките се просмукваха през цепнатината на покрива на джипа и се натрупваха точно под огледалото за обратно виждане, откъдето учудващо бързо капнаха върху таблото. Водната кула на „Лъки Страйк“ и върхът на знака на „Марлборо“ се извисяваха на хоризонта, независимо накъде завиваше Буба, и му напомняха, че производството на цигари, както и собственият му живот, продължават.
Буба започна да се гневи на Мускрат, защото бе отказал да се занимава повече с капещия му джип. Ядосваше се и на Хани, която не го бе изненадала особено приятно, когато накрая се бе прибрал вкъщи. Дори не му се бе извинила за безвкусните макарони със сирене и прегорената пица, затоплени набързо в микровълновата печка и поръсени с прекалено много от готовата смес от подправки и пармезан. Хани не се бе впечатлила, че кафето му бе хладко, желираната торта — размекната и топла и че с шоколадовия пудинг можеше да поправи асфалта на алеята.
Хани първо го бе засипала с подигравки, насочени срещу всички продукти на „Филип Морис“, а после бе преминала в хленчене, че Буба не може да избяга от нея, защото е скрила ключовете му за колата. Не можеше да разбере какво я е прихванало. Досега никога не му бе пречила да тръгва навреме за работа, въпреки че не можеше да знае, че Буба наистина закъснява, защото трябва да поеме втората половина от смяната на Тилър.