— Не може да е вярно.
— Вярно е. Слушай какво ще ти кажа, говори се, че данъците и обезщетенията ще повишат цените още повече, до дванайсет долара на пакет, Буба.
— И тогава какво? — избухна Буба. — Черен пазар. Контрабанда. И какво ще стане с каузата?
— Ще й се отрази зле — съгласи се Фред и поклати глава.
— Точно така. Повечето от енергийните пръчици, особено марлборото, ще попаднат в чужбина. А това значи, че и ракетите ще се отправят натам, накъдето е пушекът — Далечния изток. И какво ще стане с Америка?
— Ще затъва все повече, Буба. Добре че вече съм минал шейсет и пет, мога да се пенсионирам и утре, ако поискам. Запазил съм си място в новата част на Холивудското гробище и знам, че и довечера да умра, мога да съм спокоен, че съм прекарал живота си на страната на доброто.
Фред си запали цигара „Парламент“ и поклати глава, като видя, че зад Буба вече се натрупва опашка от коли.
— Хората в наши дни не виждат по-далеч от носа си и си живеят много по-добре от нас двамата с теб, Буба, защото всички водят съдебни дела и забогатяват, като се преструват, че кашлят и си измислят болести. И питам те, Буба, ние ли сме пъхали проклетите цигари в устите им, ние ли сме ги карали да вдишват? Да не би да сме им връзвали очите, да сме ги нареждали до стената и да сме ги заплашвали с разстрел, ако не си запалят цигара? Ние ли сме ги насилвали да търчат да си купуват цигари по всяко време на денонощието? Ние ли накарахме Хъмфри Богарт да пуши във филмите си?
Убеждението колко нечестен и откровено престъпен е този подход накара Фред да побеснее. Опашката от коли вече стигаше почти до „Комърс Роуд“ и десетки други служители на „Филии Морис“ бяха на път да закъснеят за работа, докато Буба вече определено не бе подранил.
— Кажи ми, братко — включи се Буба, напълно съгласен с разсъжденията на Фред, — защо да не започнем да съдим заводите за преработка на отпадъци, защото те са виновни, че серем?
— Точно така.
— Защо не отведем Кей Еф Си в съда, защото можем да умрем от сърдечен удар, като ядем пържено пиле? — вдъхнови се Буба.
— Как е холестеролът ти между другото, Буба?
— Хани все ме врънка да отида на контролен преглед. Но откъде, по дяволите, да намеря време?
— Е, аз вече имам нов подход към тези неща — каза Фред. — Ако тялото ти казва: „Яж яйца“ или „Посоли си яденето“, то си има причина да ти казва тези неща, то изразява нуждите си. — Фред изгаси цигарата си. — Разбира се, ако ми се повиши кръвното, ще съдя чадъра в ръката на момичето от картинката на пакета със солта.
Буба изсумтя. Фред се разсмя толкова силно, че чак очите му се насълзиха. Започна да маха на колите наоколо. Шофьорите се паникьосаха и се втурнаха бързо покрай будката на пазача, надпреварвайки се за местата на паркинга.
Бразил също се паникьоса. Започна да му се струва, че нито той, нито някой друг ще успее да оправи новата интернет страница. Неслучайно бе умолявал Хамър да изчака с пускането на страницата, докато някой друг поеме работата на компютъра вместо Флинг.
Бразил имаше компютърна грамотност и всъщност доста добре се оправяше с инструкции и помощни файлове, за разлика от Уест, която нямаше търпение за подобни занимания или за операции, които не й се удават незабавно или които не проумява без чужда помощ. Но Бразил не можеше да отстранява компютърни вируси, а беше убеден, че сините риби са ужасно изригване, причинено от някаква убийствена нова разновидност на вирус, който се е промъкнал незабелязан, може би защото всички смятаха, че ако не използват заразени дискети, няма от какво да се притесняват. Как можеше да е проявил такава наивност? Такава небрежност, като знаеше съвсем добре, че вирусите могат да се предават по интернет и следователно страницата на управлението бе поставила в опасност цялата система на КОМСТАТ.
Сърцето на Бразил щеше да изскочи от гърдите му, докато караше своето БМВ Z3, модел „Космос“ V6. Кожата на седалките още миришеше на нова, по боята нямаше и драскотина, но въпреки това Бразил не обичаше тази кола така, както обичаше старото си БМВ 2002, което му бе останало наследство от баща му. Когато Бразил го бе покрил с брезента и го бе оставил в родния си дом в Дейвидсън, си бе казал, че това е най-доброто решение. Че е време да започне на чисто. Да загърби миналото си. Че може би е време най-после да се отдели от алкохолизираната си майка.
Минаваше през безкрайните кръстовища и еднопосочни улици на Ветрилото, избягвайки велосипедите, пешеходците и тълпите пред баровете, магазините и обществените перални. Беше ужасен, че му предстои да каже на Хамър истината за КОМСТАТ, а на всичко отгоре в квартала на Уест човек не можеше да си намери място за паркиране. Бразил нямаше късмет и изстена, когато видя, че и Хамър също кара напред-назад по тесните улички, опитвайки се да си намери място за паркиране. Тя очевидно нервничеше, ускоряваше и както винаги, когато не можеше да стигне някъде, бързаше прекалено.