Бразил паркира пред една пожарна помпа, изпреварвайки един мерцедес и един агресивно засилил се джип чероки само на косъм. Изскочи от колата си, отиде до джипа и вдигна ръка за поздрав. На кормилото седеше Шари Муди. Тя се намръщи и отвори прозореца си.
— Ей, аз бях тук първа.
— Няма значение — каза й Бразил.
— Има.
— Аз съм от ричмъндската полиция.
— Така ли?
— Да, полицай съм.
— Какво чудо!
— Няма нужда да бъдете груба, мадам.
— Полицаите не карат БМВ-та и освен това не сте с униформа — заяви му тя. — Писнало ми е от хора, които се опитват да ме заблудят и да заемат мястото ми за паркиране само защото съм жена.
Бразил извади служебната си карта и я показа, забелязвайки, че Хамър отново минава покрай него.
— Ние караме най-различни коли и невинаги сме с униформа — обясни Бразил на Шари Муди, чието място за паркиране бе заел. — Зависи по каква задача работим, а полът няма никакво значение, госпожо.
— Глупости! — озъби му се тя. — Ако бях мъж, нямаше да стоите тук и да ми се обяснявате.
— Напротив, щях.
— И какво искате в крайна сметка? Да ме глобите за неправилно паркиране ли? След като изобщо не съм паркирала? Знаете ли колко пъти ме глобяват само защото съм жена, а карам джип.
Бразил нямаше ни най-малка представа.
— Безброй пъти. А ако имах събърбан или, не дай боже, форд F350, досега да са ме пратили на електрическия стол.
— Няма да ви глобявам за нищо — успокои я Бразил. — Но се страхувам, че сте в необезопасена зона и ще ви помоля да се отдалечите заради своята собствена сигурност.
— Нео… каква зона? — изплаши се тя и заключи вратите на колата. — Нещо като наркопласьори с автомати да се разхождат из квартала?
— Необезопасена зона е нещо друго — опита се да запази спокойствие Бразил. — В този район има голям брой разбити или откраднати джипове.
— Оууу! — възкликна тя, осмисляйки думите му. — Четох за това във вестника.
— Така че вероятно няма да искате да паркирате джипа си тук, мадам? — каза й Бразил, а в този момент Хамър отново префуча по улицата, този път още по-бързо.
— Ами какво да кажа! — успокои се най-после мис Муди и забеляза колко симпатичен и мил е полицаят. — Благодаря, че ме предупредихте. Отскоро ли сте в този район? Мога ли да се свържа по някакъв начин с вас, ако ми трябва още информация за тези опасни зони и проблема с джиповете?
Бразил подаде на мис Муди визитната си картичка и я изчака да потегли. Забеляза в далечината Хамър, която отново пресичаше кръстовището. Направи й знак, че може да спре на неговото място, подкара отново колата си и успя да паркира на пет пресечки разстояние, близо до една доста западнала част на квартала, където хората по верандите веднага започнаха да изчисляват колко пари могат да изкарат от колата му, ако я продадат на някой сервиз за крадени коли.
10.
Буба бързаше, облечен в синята си униформа, с работни обувки и защитни наушници. Вече започваше да се поти, докато преминаваше през двете филтърни зали. Мина под малкия подиум за наблюдение, който вече не се използваше, тъй като във „Филип Морис“ бяха въвели обиколки на завода с малки влакчета.
Бягаше и ходеше, пак бягаше и ходеше през бляскавите зали, пълни с чисти бежови машини за цигари, компютри и палети, в които попадаха готовите цигари. Шумът не секваше нито за миг, но навсякъде бе безупречно чисто и никой не си пилееше времето.
Яркожълти роботизирани колички без шофьори, натоварени с палети с цигари, бръмчаха тихо напред-назад и от време на време спираха да се презаредят при компютризираните магнити, без да объркват посоката си и нито за миг да се струпат на опашка. Работниците по поддръжката, облечени в сиви гащеризони, сновяха из залите с малките си колички с инструменти, като внимателно преминаваха през оживените пресечни точки.
Огромни бобини бълваха целулозата по-бързо, отколкото човешкото око може да долови, а хиляди снежнобели цигари се спускаха по лентите и преминаваха в улеи, които ги разпределяха в редици от по 7-6-7 за пакетите и 6-7-7 за кутиите, преди едно бутало да ги пъхне в един джоб, където ги опаковаха с фолио с етикети, после ги залепяха отстрани и ги подаваха към големите сушащи барабани, обвиваха ги в целофан, добавяха лентичката за отваряне и след това ги избутваха на кулички от по десет пакета, които влизаха в картонените стекове и биваха транспортирани от асансьорите до изходните станции, откъдето конвейерните ленти ги пренасяха до чакащите камиони.