— Това е абсурдно, Вирджиния. Когато съобщят, че има болест по пилетата, спираш ли да ядеш пилешко за цял живот?
— Напоследък съобщавали ли са? А, имам и диетична кола.
— Най-добре вода от чешмата — каза Хамър. — Анди, ние седим тук и говорим, но така и не сме стигнали доникъде. Имаш ли представа какво е това? Можеш ли да ми обясниш как рибите са попаднали в КОМСТАТ?
— Не са попаднали направо там — каза Бразил. — Аз също искам вода — обърна се той към Уест. — Но мога и аз да я донеса, ако искаш. С удоволствие ще го направя.
— Аз ще отида. Спри с любезностите си, изнервят ме.
— Извинявай. — Бразил не можеше да не е любезен.
Чувстваше се ужасно да е в къщата на Уест, където тя не го бе поканила нито веднъж, откакто се бяха преместили в Ричмънд. За пръв път я виждаше, облечена в нещо друго, а не в строг делови костюм или в анцуг за спортуване. Сега носеше изтърканите дънки, които винаги го бяха възбуждали. Сивата й тениска бе от съвсем мек памук и очертаваше всяка извивка на пълните й гърди, които вече не му бе позволено да вижда, камо ли да докосва. Цялото тяло го болеше от този потиснат копнеж.
— Ако погледнете горната част на екрана — той докосна с пръст монитора, обръщайки се към Хамър, сякаш Уест не съществуваше, — става ясно, че това, което виждаме, е страницата ни в интернет, защото това е нашият интернет адрес.
— Не! — възкликна Хамър невярващо.
— Страхувам се, че е така.
Хамър и Уест се наведоха към монитора и се втренчиха шокирани в него:
http://www/sen_orrih_hatch_r_utah/sen_bill_10/senJudic_commit/deptJustice/nij/nypd_l_pol_plaza/comstat/comp_map_center_dc/interpol/scot_yrd/fbi/atf/ss/dea/cia/va_nat_guard/va_state_pol/va_corrupt/va_crim_just_serv/va_att_gen/va_gov_off/va_dept_Health/va_dept_safety/city_mang/gsa/city_hail/city_couc/rich_pol_dept/off_pub_info/qa/rich_times_disp/ap/upi/link_ntwk/l_rights_resrv/classifyd/ascend/othrwyz/pub_domain.html
— Анди, никога не съм виждала толкова ужасно нещо! — извика Хамър. — Само не ми казвай, че това е адресът, чрез който хората достигат до страницата ни.
— Страхувам се, че е така — отвърна Бразил.
— Как, по дяволите, очакваш някой да ни открие, щом трябва да запомни подобна глупост? — попита Уест, сочейки ядосано екрана.
Бразил не обърна внимание на възклицанието й.
— Е, поне работи — каза той. — За това сме сигурни, защото получихме някои отзиви.
— Но защо, по дяволите, адресът ни е толкова сложен? — настояваше да разбере Хамър. — Колко ли отзива можем да получим с подобен адрес? — Замълча за момент, а лицето й помръкна. — Не ми казвай, че Флинг има нещо общо с това.
Мълчание.
— О, божичко! — измърмори Хамър.
— Ами — отвърна й Бразил — вие искахте КОМСТАТ да влезе в действие възможно най-бързо. Трябваше да се намерят мостове, през които да се минава до нашата страница в Интернет, както пощата минава през различни места, преди да ни я доставят, или както понякога се налага човек да смени самолети на четири различни летища, за да стигне до…
— Страхотно! — обади се Уест. — Значи Флинг е накарал хората да минат през петдесет различни летища, за да стигнат от единия край на града до другия. Или е накарал пощата да прекара някое писмо през двайсет различни щата, преди да го достави на съседната улица.
— За да оправдая поне отчасти Флинг, искам да подчертая, че колкото повече мостове има в адреса, толкова по-обезопасена е системата — каза Бразил обективно.
— Ха! — изсумтя Уест. — Страхотно сме обезопасени, няма що. Проклетата страница е регистрирана и действа само от няколко дни, а вече си имаме шибани рибки навсякъде и сме изключени от КОМСТАТ!
— И на мен ми изглежда — Хамър се опитваше да проумее недоловимата логика на ситуацията, — че положението със сигурността е точно противоположното на това, което каза, Анди. Струва ми се, че колкото повече мостове, толкова по-голяма е вероятността от външно нахлуване. Все едно една къща да има много врати. Колкото са по-малко, толкова по-добре.
— И това го има — съгласи се Бразил. — Вижте, честно казано, нямах представа, че Флинг е направил такъв адрес, докато вече не бе станало прекалено късно.
Хамър продължи да се взира в екрана, все по-вбесена.
— Само да се уверя, че разбирам всичко правилно — каза тя. — Първият мост към нашата малка страница на ричмъндската полиция е в страницата на сенатор Орин Хач, председателя на законодателната комисия, този, който прокара сенатско постановление номер 10?
— Да — отговори спокойно Анди, а в този момент си представяше как напръсква Флинг обилно с лютивия спрей, който използваха в полицията, и го хвърля от някой надлез на магистралата.