— А какво общо има с нашата страница Законът за насилието и рецидивите в малолетни нападатели от 1997? — настоя Хамър.
Бразил нямаше представа.
— А оттам минаваме през Интерпол и Скотланд Ярд? И през ФБР, Агенцията за борба с наркотиците, Агенцията за контрол върху продажбите на алкохол и огнестрелни оръжия, Тайните служби и ЦРУ?
Хамър рязко се изправи и закрачи нервно напред-назад.
— И ПУ на Ню Йорк? И кабинета на губернатора на Вирджиния? И проклетото кметство, и така нататък, и така нататък?
Размаха отчаяно ръце.
— Останало ли е някое кътче на земята, където ричмъндската общественост да не попада, преди да се озове на нашата страница, за да зададе някакъв въпрос? — Хамър повиши глас.
Найлс изскочи изпод масата, където спеше до този момент върху крака на Уест.
— Вижте. — Бразил не можеше да мълчи повече. — Нямам нищо общо с интернет адреса, разбрахте ли ме? Същественото програмиране беше извършено в компютърния център на нюйоркското управление. Флинг просто трябваше да предложи съвсем прост адрес.
— А сега си имаме риби! — възкликна Хамър.
— Не сме сигурни дали адресът има нещо общо с появата на рибите. — Бразил сам не си вярваше. — Биха могли да се появят, независимо от дължината на адреса.
Уест стана да донесе още бира.
— Да оставим за момент адреса настрана — извика тя откъм кухнята. — Страницата е съвсем нова.
— Нова е и затова не е изпитана и може да крие капани, като всяко непознато нещо — каза Бразил на Хамър, вместо да отвърне на Уест.
Уест го изгледа навъсено, когато се върна в стаята. Мразеше, когато той прави аналогии. А мразеше още повече, когато той я третира, все едно е лампа, стол или някакъв друг незабележим предмет.
— Да, точно така — обади се Хамър.
— Но тогава кой ще знае достатъчно за чисто новата ни страница, че да успее да ни качи риби? — попита Уест. — Да бъдем реалисти. Ясно е, че проклетият адрес на Флинг е причина да се появят рибите.
— Това звучи убедително — съгласи се Хамър.
— Нали миналата събота аз говорих по телевизията. Спомняте ли си? Тогава съобщих, че имаме нова страница в Интернет, за да могат гражданите да ни задават въпроси, да подават сигнали, оплаквания, каквото и да е. Тогава казах, че адресът ще е известен до ден-два и че могат да звънят на номераторите, за да го научат. Очевидно Флинг го е раздал.
— Значи така са се появили рибите — каза Уест и отпи голяма глътка от бирата си. — Или е това, или някой от полицията го е направил.
— Саботаж. Вирус — мислеше Бразил на глас.
— Страхувам се, че и това е възможно — каза Хамър. — Но ако приемем, че рибите не са вирус или съзнателен опит да се съсипе мрежата ни, съществува вероятност рибите да са символ или някакъв вид код.
— Може би някой си прави майтап с нас — предположи Уест. — Първо ни викаха Нинджите, после Спасителите, може сега да са измислили Рибите. Или пък ни сравняват с риби на суша, което намеква за всеобщото желание да си заминем.
— Може би ловим риби в смисъл на информация — не се предаваше Уест.
— Каква? — попита Бразил. — Знаете ли, ако нямате нищо против, и аз бих пийнал бира.
— Вземи си.
Бразил стана и отиде в кухнята.
— Ловим информация? За повтарящи се престъпления? За критични точки? — продължаваше Уест.
— Глупости! — Хамър пак крачеше.
Найлс се появи откъм трапезарията. Бразил беше точно зад него, в ръката си държеше „Хайнекен“.
— Взех най-хубавата — извини се той на Уест. — Дано не се сърдиш.
— Джим я пие, не аз.
Бразил седна на стола си и изпи половината бутилка наведнъж.
— Анди — продължаваше с въпросите Хамър, — има ли начин да проследим откъде са дошли тези риби?
Той се прокашля, страните му пламнаха, а сърцето му заби неравномерно и някак приглушено.
— Съмнявам се.
— Хайде да го анализираме за момент. — Хамър спря да крачи и се наведе към ярката цветна карта на екрана. — Участък 219 е очертан с проблясващо червено и вътре в него има една, две, три, четири… единайсет сини рибки. Навсякъде другите символи и иконки са обикновените.
Хамър изгледа и двамата си подчинени.
— Възможно ли е това да е някакво предупреждение?
— Рибите? — зачуди се Бразил. — В участък 219 има само два-три рибни пазара. Никакви язовири, езера или дори ресторанти за морска кухня, с изключение на „Червения рак“ и „Капитан Ди“.