— Нали помниш какво стана предния път, когато закъсня? — припомни му Смоук. — А ако някой научи какво си правил, лошо ти се пише.
Уийд залитна към тротоара и се облегна на един пътен знак. Проследи с поглед габаритите на ескорта, които изчезнаха в далечината. Седна на тротоара и горещо се помоли на Бог да му помага. Изправи се, но не можа да си спомни в коя посока да върви, нито къде се намира. Тръгна бавно по улицата, като се криеше зад дървета и огради всеки път, когато видеше, че се приближава кола. В някои случаи дори се просваше на земята и лежеше неподвижно.
Найлс също лежеше неподвижно. Беше се отказал от опитите да подскаже на собственичката си, че е седял върху бюрото й в момента, когато на компютърния екран се бяха появили рибите, което бе станало точно в 12:47 следобед.
Найлс не бе направил нищо, с което да предизвика това необикновено събитие, и всъщност бе решил, че собственичката му е заредила нов скрийнсейвър за забавление на Найлс, който много обичаше риба. Освен това господарката му винаги се стремеше да му достави удоволствие и да ангажира вниманието му, за да не прави бели.
Хамър отново протегна крака под масата. Найлс не се пусна и продължи да стои, обвил крачета около глезените й, но прибрал ноктите си, за да не скъса чорапогащника й.
— Ами ако рибите означават опаковки кокаин? — предположи Уест.
— Вирджиния, това е страхотна догадка! — каза Хамър и отново разтърси крака.
— Тук тайно може да се появят наркотици от Мейн, Маями и откъде ли не още.
— Ще накарам Отдела за борба с наркотиците да се заеме с тази версия незабавно — реши Хамър. — Анди, ти се обади на нюйоркския компютърен отдел веднага щом отидеш на работа утре сутринта и виж какво ще ни посъветват. Да се надяваме, че тези риби не са вирус, който се разпространява.
— С такъв адрес като нашия — прецени ситуацията Бразил — се опасявам колко сайта в мрежата може да са заразени.
— Кажи на момчетата от Ню Йорк, че положението е извънредно, че сме изключени от КОМСТАТ и че не можем да го ползваме, докато проблемът не бъде отстранен. Сега наистина трябва да тръгвам, за да изведа Попай на разходка. Вирджиния, моля те, вземи си котарака, за да стана.
— Найлс, стига!
Найлс веднага се прехвърли върху обувката на Бразил. Бразил се наведе и прокара пръсти по ребрата на Найлс, сякаш докосваше клавиши на пиано. Найлс замърка. Той много обичаше Бразил и му бе измислил прякор Пианиста, когато всички още живееха в Шарлът, а Пианиста и собственичката на Найлс бяха в добри отношения и ходеха да играят тенис, на кино или обсъждаха дали Пианиста да не напусне „Шарлът Обзървър“ — вестника, в който работеше, и да стане полицай, за да пише истории за борбата с престъпленията, които да променят начина на мислене на хората.
Найлс много искаше собственичката му и Пианиста пак да се разбират, дори и това да би означавало да го гонят от леглото всяка нощ. Найлс започваше да се дразни от господарката си. Тя съвсем не се държеше дружелюбно с Пианиста и сега се ядосваше, че Найлс мърка в ръцете му. Найлс се настани в скута му.
— Извинявай. Трябва да тръгвам — каза Пианиста на Найлс. — Благодаря за бирата — любезно се обърна към Вирджиния, Бразил и стана от масата. — Госпожо началник, ще ви придружа до колата.
Уест ги изпрати до вратата. Тя пак застана пред масичката в антрето, но не достатъчно бързо. Бразил видя картичка от някакъв цветарски магазин, адресирана до нея.
— Лека нощ — каза им Уест.
12.
Бразил вървеше по улицата, изнервен и ядосан, а се притесняваше и дали ще намери БМВ-то си, където го бе оставил. Изкушаваше се да се върне обратно в къщата на Уест и да настоява за обяснение.
Вярно беше, че връзката им в Шарлът бе доста сложна заради различията помежду им. Тя бе по-голяма от него и с повече опит. Имаше власт. Характерът й бе пълна противоположност на неговия. Но тя се бе държала като негов наставник, когато той още пишеше полицейската хроника във вестника и обикаляше улиците нощем като доброволен сътрудник на полицията. Тогава бе написал най-добрите си репортажи. С тях дори бе спечелил награди.
Бразил бе решил да стане истински полицай като баща си и Уест го бе окуражила. Беше му помагала и го бе обичала дори и когато споровете им прерастваха в бури. А щом се сдобряваха, изживяваха най-прекрасните си моменти заедно. Бразил не можеше да си мисли за нея, без в главата му да нахлуят спомените за всяко докосване, за вкуса на целувките им. Не можеше да разбере защо се бе променила толкова рязко и когато я бе попитал, тя не му даде никакво обяснение. Държеше се, сякаш никога не са били любовници, сякаш не са били дори близки приятели. Не бе настоявал, защото смяташе, че това просто потвърждава дълбоко вродения му страх, че той не заслужава ничия любов. Никой в живота му не бе опровергал това. Баща му бе умрял, когато Бразил бе още момче. Майка му не обичаше дори себе си, камо ли някого друг. За известно време Уест бе запълнила ужасната празнина в живота му. Бразил усети, че мрази този неизвестен Джим. Как смееше да й изпраща цветя!