Разправяше, че е влязъл, без да му мигне окото, в дома на някаква куца старица и я наръгал петдесет пъти само защото искал да покара пикапа й, пригоден за инвалиди. Твърдеше, че после го изоставил в някаква канавка и се върнал в къщата, взел, каквото си струвало да бъде откраднато, направил си сандвич и го изял, докато се взирал в мъртвото, окървавено тяло. После разрязал дрехите й. Смоук казваше, че старицата била толкова грозна, че я понарязал още, на места, където не би трябвало дори да поглежда. Разправяше, че и баба му живеела с тях, докато един ден не я цапардосал в лицето и тя решила да се изнесе. Преди това му помрънкала за последно, но повече не чул гласа й.
Смоук твърдеше, че бил арестуван заради убийството на сакатата дъртачка, но веднага щом навършил шестнайсет, го освободили и никой, освен семейството му, не знаел какво е направил, нито можело някога да научи, защото така било по закон. Дог знаеше, че няма да мине много време и Смоук пак ще убие някого. Изпитваше нужда да го прави, а Дог не искаше Смоук да утоли нуждата си върху него.
— О, божичко! — извика Дивинити неочаквано, докато си отваряше нова бира. — Гледай какво бижу. Ох-ох!
— Трябва да търсим Уийд — припомни й Бийпър.
— Как ли не! — сопна му се Дивинити. — Спирай веднага, защото аз слизам.
На улица „Уест Кари“ алармата, която звънеше в главата на Бразил, се усили до степента на пожарна сирена. Трима тийнейджъри и едно момиче с вид на проститутка се суетяха около колата му, сякаш се канеха да я изтърбушат.
Момчетата се смееха, заставаха в обичайните тежкарски пози, облечени с широките си провиснали дънки, с един навит и един спуснат крачол, големи фланели „Чикаго Булс“ и шапки с козирки, обърнати назад. Момичето бе облечено с къса тясна черна пола и черна тениска с голямо деколте. Всички изгледаха Бразил нахакано, а той им отвърна със същото.
Бразил тръгна право към колата си, с ключа в ръка. Имаше закрепен колт мустанг към глезена, под крачола на избелелите си дънки. Беше в лошо настроение още преди да види какво става с колата му. Сега вече бе бесен и опасен.
— Това твоята кола ли е, сладур? — попита момичето.
— Ъхъ — отвърна Бразил.
— Откъде я взе?
— От магазина на БМВ на „Уест Роуд“ — отговори Бразил с хитра усмивка. — Там има голям избор.
— О, така ли? — възкликна момичето. — Добре, красавецо, това не ме интересува, защото аз си избрах тази.
Дивинити се чувстваше като говорител на бандата. Първо, тя не бе толкова пияна, колкото останалите. Второ, собственикът на колата бе адски хубав и тя нямаше нищо против да се позабавлява с него.
— Слушай, сладур — пристъпи тя към него, — защо не заведеш малката Дивинити на разходка с твоята суперкола?
Тя пристъпи още по-близо. Красавецът се отдръпна. Другите трима също се доближиха. Красавецът стоеше до вратата на шофьора, а бандитчетата го бяха наобиколили.
— Какво има, сладур? — Дивинити прокара пръсти по гърдите на красавеца. — Оооооо! Какъв мъж! Ох-ох!
Тя притисна и двете си ръце към мускулестите му гърди и хареса това, което напипа.
— Не ме докосвай! — каза й красавецът.
Бийпър се навря в лицето на красавеца.
— Какво й каза, тъпанар такъв?
— Казах й да не ме докосва. А ти се махай от лицето ми, скапаняко! — каза красавецът, без да повишава глас.
— Не ми се пречкай — каза Дивинити на Бийпър. — Той е мой.
Бийпър отстъпи встрани. Дивинити желаеше отново да докосне красавеца. Поиска й се той да докосне гърба й. Тя се наведе леко и допря гърдата си до ръката на Бразил.
— Как ти се струва това, сладур? — измърка. — На мен много ми харесва.
— Какво, по дяволите, правиш? — извика Дог, сграбчи я за лакътя и я издърпа назад.
— Ей, човече! — заобикаля нервно и Сик. — Ако Смоук те види, ще ни изтрепе всичките — почти изпищя той.
Само Бийпър не каза нищо. Беше му писнало Дивинити да се фука с тялото си, сякаш бе някаква кола уникат, която всички искат да покарат.
— Пусни бялото момче — каза й Бийпър.
— Хайде просто да вземем колата му и да се махаме оттук — обади се притеснен Дог, като се оглеждаше и постоянно облизваше устни.
— Няма да ви дам колата — заяви им красавецът. — Още не е изплатена.
— Не е изплатена! — извика Дивинити. — Не е изплатена! Е, сладур, добре че ни каза, щото не бихме искали да крадем кола, която не е изплатена!