Втория път, когато Уийд чу ужасния вой на издъхналия двигател, дрънченето на гърнето и бумтенето на уредбата в далечината, минаваше десет. Той изтича встрани от улицата и се прикри зад една колона на къщата на някой богаташ, който живееше в огромна тухлена резиденция с големи бели колони.
Щуките изчезнаха надолу по пътя. Уийд изчака поне още пет минути и чак тогава излезе от скривалището си. В следващия момент почти безшумно се появи малка спортна кола и Уийд бързо се притисна до стената на къщата, но дългите светлини на колата бяха включени и осветиха Уийд като нощна пеперуда, кацнала на някой прозорец.
13.
Буба имаше толкова работа, че нямаше време дори за глътка сок от термоса си. Сокът и бездруго бе топъл, защото Хани нарочно го бе сипала в термоса неизстуден и той не бе променил температурата си от стоенето в термоса. Нямаше никаква вероятност Буба да успее да отиде до стаята за почивки, за да стопли в микровълновата фурна готовия си обяд от „Тако Бел“, който Хани не бе съсипала просто защото нямаше нейна намеса в приготвянето му.
Буба нямаше време дори и да помечтае за студената бира, която го чакаше в хладилника на съблекалните и до която стигаше, изтощен, след края на смяната си, около седем и половина всяка сутрин, с изключение на вторник и сряда, когато бяха почивните му дни. Буба не ядеше, не пиеше и не пушеше нищо, което не бе произведено от „Филип Морис“. Не би и купувал нищо с друга марка, ако не харчеше толкова голяма част от заплатата си за продуктите на фирмата, както и за джипа и инструментите си.
Чувствата на Буба Флак бяха стигнали точката на кипене. Третираха го като издънка, а в същото време той се опитваше да ускори възможно най-много производството на станция 8. Наистина в кофите на пода попадаха много бракувани цигари, които щяха да преминат процеса на преработка, една специална машина щеше да отдели скъпоценния тютюн от хартията и всичко щеше да започне отново. Буба отказваше да приеме, че са го победили. Той смяташе, че ако три смени могат да произведат трийсет милиона пакета за двайсет и четири часа общо, то той може да изработи допълнителен един милион цигари или двайсет и пет хиляди пакета за една смяна.
Буба работеше като обсебен, търчеше напред-назад между компютъра и машината. Когато съпротивлението при пълнене прекалено се приближи до червената линия, Буба веднага направи необходимата настройка. Интуитивно усети, че лепилото ще му свърши и се погрижи разносвачът на лепило да мине край него достатъчно рано. Когато хартиената лента отново се скъса, Буба я прекара през въздушния канал, нагоре към плъзгачите, пъхна я в процепа на механизма и натисна бутона за рестартиране само след трийсет и една секунди.
Когато хартията пак се скъса, той осъзна, че ножовете на режещата глава са се затънили и извика техник да се справи с проблема. Буба плувна в пот заради загубените минути и заработи още по-бързо, за да навакса. Изкара три часа без повреда, без спиране и в четири часа сутринта на компютърния екран справката за производителността показваше, че Буба е само с 21350 цигари, или с по-малко от две минути назад от станция 5.
Отговорникът по производството, Бети Каунсил, следеше качеството, надзираваше действията на техниците и електротехниците и осъществяваше координацията между трите смени. През последните няколко седмици тя държеше Буба постоянно под око, тъй като при него възникваха повече технически проблеми, отколкото при който и да е от останалите оператори. Гиг Дан й бе казал, че започва да му писва от Буба.
— Как върви? — извика тя на Буба, докато вакуумният всмукателен механизъм изтегляше обработения тютюн и цигарите излизаха готови от другия край на машината по-бързо, отколкото човек успяваше да ги проследи.
Буба бе прекалено зает, за да й отговори.
— Няма нужда да се съсипваш от бързане — каза му отговорничката, на която предстоеше ново повишение, защото бе умна, съобразителна, трудолюбива и преди няколко месеца бе успяла да повиши производителността с три процента, насърчавайки съревнованието между отделните станции.
— Добре съм — отвърна Буба, продължавайки да следи с поглед цигарите. Машината ги залепваше, след това ги подаваше към един транспортен барабан, от който цигарите минаваха през режещата глава и след това към друг барабан. В същото време от другата страна изскачаха филтрите и се закачаха за цигарите.