Хамър се поколеба, после каза:
— За момента.
— Навсякъде?
— Нямам какво повече да кажа.
Руп вече бе сигурен, че проблемът с компютрите е много сериозен. Но той трябваше да се погрижи и за други проблеми. Полицаите от охраната на губернатора в момента излизаха от ресторанта, а губернаторът ги следваше. От всички страни засвяткаха светкавици на фотоапарати и прожектори на камери. Губернаторът се движеше спокойно и невъзмутимо, съпругата му — също, явно и двамата бяха свикнали с досадата на медиите. Руп, доволен, слушаше как засипват губернатора с въпроси, на които той отказва да отговаря. Той спокойно се доближи до Джед, шофьора на губернатора.
— Не искам да му досаждам — каза Руп. — Направо го съжалявам, че никога не го оставят на мира. Не може дори вечерята си да изяде, без да му се нахвърлят.
— Защо всички не са като теб! — съгласи се Джед.
— Как, по дяволите, успяваш да паркираш този звяр? — попита Руп, оглеждайки всяка извивка и всеки сантиметър на лъскавата черна лимузина „Линкълн“.
Джед се засмя, сякаш шофирането на колата бе детска работа.
— Наистина не мога да си представя — продължи Руп, а губернаторът и жена му бързо се приближаваха към колата. — Аз не ставам за шофьор по принцип, постоянно се губя. Знаеш ли колко трудно е да стигнеш до мястото, където е извършено някое престъпление, когато не можеш да се ориентираш къде си в момента.
Руп бе проучил Джед, чиято неспособност да се ориентира явно бе известна на всички, освен на губернатора.
— Шегуваш ли се? — попита Джед и в същия момент отвори задната врата, за да се качат губернаторът и съпругата му.
— Добър вечер, губернатор Фьоер, госпожо Фьоер — наведе се и учтиво ги поздрави Руп.
— Добър вечер — отвърна му губернаторът, който бе много учтив, ако човек успееше да се добере до него.
— Гледах ви в „Среща с пресата“ — продължи Руп.
— О, така ли?
— Да, губернатор Фьоер. Бяхте страхотен. Слава богу, че някой се осмелява да се заеме с тютюневата промишленост.
— Това е съвсем естествено — отвърна Фьоер. — Аз лично съм непушач. Но вярвам, че всеки има право на избор. Никой не принуждава никого да пуши. Нито пък бихме искали да закриваме заводи, с което да увеличаваме безработицата или да насърчим появата на черен пазар.
— Да, иначе ще дойде ред и на алкохола — добави Руп, справедливо възмутен.
— Не и ако зависи от мен.
— Хората ще си правят сами цигарите, както през сухия режим са си варили уиски. — Руп подхвана темата, с която смяташе, че може да спечели награда „Пулицър“.
— Така е — съгласи се Фьоер.
— И аз така мисля — обади се първата дама.
— Цигари собствено производство — усмихна се Фьоер тъжно. — Сякаш агенцията за контрол на цигарите и алкохола си няма достатъчно работа. Между другото — каза той на Руп — не си спомням да сме се запознавали.
Малката къща на една пресечка от болницата „Енрико Доктърс“ бе тухлена, с прясно боядисани сини капаци на прозорците и с добре поддържана градина. Алеята до вратата бе чакълена. Нямаше спряла кола. Бразил мина по алеята и камъчетата заскърцаха под гумите на БМВ-то. Той се почуди какво да прави.
— Кога се прибира майка ти? — попита той Уийд.
— Вкъщи си е. — Уийд застана нащрек, доколкото можеше.
— Тя няма ли кола?
— Има.
— Тук няма кола, май не си е вкъщи.
— О! — Уийд се поизправи на седалката и се взря през предното стъкло, а ръката му веднага се озова на ръчката за отваряне на вратата. — Искам да си легна. Изморен съм. Просто ме пусни да си ходя, а?
— Уийд, къде работи майка ти? — настояваше Бразил.
— В болницата — отвърна Уийд и отвори вратата. — Нещо в операционната зала.
— Сестра ли е?
— Не вярвам. Но обикновено се прибира към полунощ.
— Обикновено?
— Понякога си идва по-късно. Работи много, защото сме само на нейната заплата, а татко играе комар и ни натресе разни дългове. Искам сега да си лягам. Благодаря, че ме докара. Не бях се возил на такава страхотна кола.
Полицай Бразил потегли в момента, когато Уийд заключи вратата на къщата. Той огледа празната всекидневна, надявайки се, че майка му си е вкъщи, но се зарадва, че я няма. Имаше останало руло и студено месо и Уийд се зачуди дали ако хапне, ще му стане по-зле, или ще се оправи. Реши да опита, запече си един сандвич с шунка и сирене. Като го изяде, стомахът му се поуспокои.