Огледа тубичките с акрилни гланцови бои. Бяха четирийсет и шест цвята, но за да се получи добър ефект с тях, Уийд трябваше да положи основа върху статуята и после да нанесе два пласта с боите. Това щеше да трае цяла вечност, а той определено не искаше да се застоява в някакво гробище и да поврежда нечия статуя. Даже и нищо друго да не станеше, Бог щеше да го накаже по някакъв начин. Да се подиграваш с мъртвите бе като да рисуваш със спрей върху стената на църква или да надраскаш мустаци на Исус.
Уийд измисли много дързък план. Можеше да използва плакатни бои. Имаше купища такива. Бяха евтини и не цапаха. Всъщност те се миеха със сапун и вода, но нямаше начин Смоук да разбере това, докато Уийд рисува.
Уийд никога не бе използвал темперни бои на водна основа върху метал и сега пробва с малко зелено върху металното кошче в стаята си. Развълнуван и малко изненадан, откри, че боята се нанася равномерно и се задържа. Събра всички бурканчета с плакатни бои, които имаше, и ги натъпка в раницата си и в една пазарска чанта. Прерови кутията с идеално почистените си четки и избра две тънки — за по-фините линии, и две дебели — за запълване. Добави и една обла четка номер 14 за всеки случай.
15.
Артис Руп обикновено не стигаше в проучванията си до нюйоркското полицейско управление. Сега бе тръгнал от телефонния указател и премина през Северния централен район, горещата линия за информация за изнасилвания, някакъв колежански автоцентър и накрая една агенция по недвижими имоти в Куинс, откъдето му дадоха номера на централата на полицията. Оттам го свързаха със сержант Мазонели. Руп излъга за повода на обаждането си.
— Да, знам какво е КОМСТАТ. Кой, мислите, я създаде? — заяви Мазонели.
— Разбира се, известно ми е, че вие започнахте тази система — съгласи се Руп, седнал зад затрупаното си бюро в „Ричмънд Таймс Диспач“.
— Точно така.
— Имаме проблем с центъра за компютърно проследяване — каза Руп.
— Какъв център? Не съм чувал за такъв.
— В НИП.
— В Ню Джърси?
— Не, в Националния институт по правосъдието — поправи го Руп.
— А вие откъде, по дяволите, се обаждате? — попита Мазонели. Той постави ръка на слушалката и се провикна: — Ей, Ландсбъргър! Ти ли ще ходиш до „Хоп Шинг“?
— Кой пита?
— Майка ти.
— Така ли? И какво иска? Риба?
Руп наостри уши.
— Ей, това не е смешно — обади се някакъв друг полицай.
— Стромболи. Проволоне, с повече лук. Както винаги — каза Мазонели. Той свали ръка от слушалката и попита: — Та какво казвахте?
— Имаме проблем с КОМСТАТ.
— Кои сте вие?
— Вижте, обаждам се от Вашингтон и имаме сериозен проблем — заяви Руп, така както бе чувал да казват по филмите. — Вероятно в мрежата има вирус и искаме да проверим доколко се е разпространил.
Мълчание.
— Може да изглежда като риба — добави Руп.
— По дяволите! — възкликна Мазонели. — Значи и вие във Вашингтон го имате — същото? Всички тези проклети сини рибки в участък 219, където и да е той?
— В Ричмънд, Вирджиния — информира го Руп. — Смятаме, че вирусът се е появил оттам. Че там е носителят с други думи.
— Ричмънд?
— Така смятаме, сержант. Значи нещата са по-зле, отколкото се опасявах. Ако и вашата система е блокирана — продължи Руп, като едновременно пишеше с бясна скорост, — значи КОМСТАТ не работи никъде.
— По дяволите! Не съм виждал по-шантава работа. Имаме трима специалисти, които се опитват да оправят нещата и да махнат проклетото нещо от екрана, но нищо не става. Вече не се занимавам с тези работи. Но имам очи и уши и мога да позная кога нещо не е наред. Според тях сега не можем да правим съпоставки, нито да пускаме търсене за повторяемост или райониране.
— Точно така — обърна нова страница Руп. — Очевидно никой не може.
Редакторката на Руп, Клара Аутло, спря край бюрото му да види какво става и дали той ще успее да се включи в крайния срок. Руп й направи знак с вдигнати палци. Тя понечи да каже нещо, но той се намръщи и постави пръст на устните си. Тя потупа часовника си и Руп кимна, като й направи знак, че всичко ще е наред. Редакторката не му повярва и пак потупа часовника си. Руп поклати глава и й направи знак да изчака малко.
— Рано следобед най-неочаквано чух за някаква карта с риби на монитора, виждам ги, ама никой не може да ги махне. Сякаш дойде от небето — не спираше да бърбори Мазонели.