Краката на Уийд се подкосиха. Изпусна раницата си и каишките й се заплетоха в краката му. Препъна се, оплете се още повече, блъсна се в някаква скулптура и тъкмо възстанови равновесието си, се препъна в някаква урна. Падна по очи и замалко не разби главата си в един надгробен камък с форма на дърво. Уийд не знаеше кой е бил подполковник Пийчи Бозуел, но току-що бе изпотъпкал гроба му.
Смоук и Дивинити си умираха от смях, притискаха длани към устните си, за да не вдигат шум, давеха се, превиваха се на две и подскачаха напред-назад, сякаш земята под краката им пареше. Уийд бавно се изправи, провери дали всички части на тялото му са на мястото си и непокътнати. Установи, че само лакътят му е натъртен и леко кърви. Коленичи на тревата и намести буците пръст, които бе разринал с краката си. Вдигна раницата и чантата с боите. Сви рамене, сякаш изобщо не му пукаше, че току-що е осквернил гроб, което обичайно водеше до проклятие от рода на онези, които току-що си бе представял.
Дивинити бръкна в платнената си чанта и извади шише уиски „Уайлд Търки“. Двамата със Смоук започнаха да се редуват да отпиват от шишето. Смоук подаде бутилката на Уийд. Той не я взе. Смоук я навря в ръцете му, но Уийд продължи да се противи.
— Ще ме замае — прошепна той. — Нали искаш да рисувам?
— Точно така — отново се разсмя Смоук. — Ето онази статуя, тъпчо. И познай какво? Оставаш да действаш сам. Няма да ти висим на главата.
Уийд се опита да запази спокойствие.
— Добре. Само че как ще се прибера вкъщи?
— Както можеш. — Смоук грабна ръката на Дивинити и двамата побягнаха, без да спират да се смеят и да пият, като не съобразяваха къде стъпват.
Уийд се огледа, опитвайки се да прецени къде се намира. Тази част на гробището бе съвсем близо до реката и бе пълна с гробове на богаташи, много от които явно са били толкова важни личности, че сега си имаха свои собствени тревни парцели, достатъчно големи да поберат цяло семейство. Уийд видя силуета на статуята през две алеи и сърцето му се изпълни със страхопочитание. Статуята представляваше висок, изправен гордо в нощта мъж с красив, изсечен профил.
Когато Уийд се доближи, видя, че тя се намира в центъра на кръгъл парцел трева, към който водят шест алеи. Това навярно означаваше, че мъжът е бил някакъв герой, може би най-известният човек за времето си. Носеше дълго палто и ботуши до коленете, хванал шапка в едната си ръка и опрял другата на кръста си. Фигурата бе върху мраморна основа, заобиколена от азалии и върби. Две червени флагчета бяха забити пред краката на мъжа.
На Уийд името Джеферсън Дейвис не говореше нищо. Той не знаеше нищо за мъжа, чиято статуя щеше да оцветява, освен това, което пишеше на мраморната основа: „американски воин и защитник на Конституцията“, който е бил роден през 1808 и умрял през 1889. Няколко минути Уийд се опитва да пресметне годините на мъжа. Междувременно отвори раницата си и започна да вади боите, четките и шишетата вода.
Осемдесет и девет минус нула осем, движеше устни той. Нищо не се получи и той опита отново. Девет минус осем — едно. Осем минус нула — осем. Значи Джеферсън Дейвис е умрял едва осемнайсетгодишен. Уийд усети как го наляга непоносима тъга.
Огледа се наоколо и видя мраморна скулптура на скърбяща жена с Библия в ръка. Един ангел с големи крила също седеше наблизо. Те сякаш го наблюдаваха и чакаха. Изведнъж Уийд разбра защо съдбата го е довела тук. Нямаше нищо общо със Смоук, нито с неговите големи планове. Това не бе проклятие, а неочакван дар. Сърцето на Уийд заликува от радост. Уийд вече знаеше какво ще направи. Вече не се чувстваше сам и не се страхуваше.
16.
В момента сънят бе напълно чужд на Бразил. Той отново изрита чаршафите си, стана да пие вода, разходи се в тъмната къща няколко минути, после седна пред компютърния екран и се втренчи в картата с малките рибки. Пи още вода и си представи, че и Уест в момента се измъчва.