Тази сутрин Попай също не даваше мира на Хамър. Скачаше постоянно отгоре й. Изтича в кабинета на Хамър, скочи на стола пред бюрото и се втренчи в компютърния екран с рибките. Не даваше на Хамър да седне да изпие кафето си и да прегледа сутрешния вестник. Попай настояваше за разходката си. Не искаше захарче. Не искаше да седи, да лежи или да стои права.
— Каква полза, че изчетох толкова книги и ходих на консултации с кучешки треньори? — попита отчаяна Хамър. — Не виждам никаква полза. Опитвам се да се разбираме. Обясних ти надълго и нашироко колко е важно да се съобразяваме една с друга и да се радваме на присъствието си. Питала съм те толкова пъти дали не ти се е случило нещо травмиращо, преди аз да те взема от кучешкия приют, нещо, което да обяснява защо се нахвърляш на хората. Но каквото и да е станало, ти не ми казваш, а това не е честно, Попай. Знаеш колко те обичам. Знаеш, че животът ми е много напрегнат и нямам нужда от допълнителен стрес. Знаеш, че ще ме съдят, ако ухапеш някого и той после се престори, че си му причинила емоционални травми, смущение на личността или сексуални проблеми, и то само защото знаят, че имам пари и че се пазя от скандали. Сега сядай веднага!
Хамър клекна, със захарче в ръка.
Попай остана в непокорната си поза и само изгледа Хамър.
— Сядай!
Попай не се подчини.
— Лягай!
Попай пак не го направи.
— Какво те е прихванало? — попита Хамър.
Шокиращата новина се разпространяваше невероятно бързо и с обезпокоителни последици. Шефът на поддръжката на Холивудското гробище веднага се обади на почетния председател на борда на директорите на гробището — Лийла Ърхарт, която, от своя страна, се обади на всички членове на борда, включително и на Руби Синк, секретарката на борда, която бе най-подходящият човек, що се отнася до разпространяване на новини.
Мис Синк реши да излезе да вземе вестника си точно в момента, когато началничката на полицията Хамър минаваше покрай къщата й с Попай. Хамър бързо отмина двуетажната тухлена къща с веранда с дорийски колони и оригинални первази и прозорци. Мис Синк веднага се затича на долу по стълбите и прекоси чакълената алея.
— Върнете се тук! — извика мис Синк.
Хамър не обичаше да й нареждат.
— Добро утро, мис Синк — поздрави тя любезно, без да забавя крачката си.
— Трябва да говоря с вас.
Хамър спря, а Попай се постара с всички сили да продължи разходката си.
— Много добре, че попаднах на вас — заяви мис Синк.
— Дръж се прилично, Попай — издърпа каишката Хамър.
Попай се дърпаше назад.
— Попай! — предупреди я Хамър.
— Какво ужасно име на куче. Какво й е на очите?
— При тази порода винаги са такива.
— Водихте ли я да й подрежат опашката?
— Не — отвърна Хамър.
Мис Синк се наведе да огледа по-добре късата крива опашка, която не прикриваше нищо особено. Попай започна да се ближе на неприлично място и изведнъж скочи на крака, а езикът й се стрелна към устата на мис Синк. Мис Синк се дръпна рязко и изпищя. Тя изтри устните си и изглеждаше, сякаш й се догади от мисълта къде е бил току-що езикът на кучето. Попай увисна на ръба на розовия халат на мис Синк и едва не събори крехката възрастна жена.
— Стига, Попай. Мирувай. Седни! — нареди й Хамър.
Попай седна. Хамър й подаде парче месо. Мис Синк бе потресена и за момент остана като онемяла. Тя изтри устата си и огледа ръба на халата си, за да види дали няма скъсано.
— За какво искахте да говорите с мен? — попита Хамър.
— Искате да кажете, че не знаете? — повиши глас мис Синк. После изгледа враждебно Попай и се наведе да вземе вестника си.
— Да знам какво? — попита Хамър, подразнена, че може да има нещо, за което мис Синк да е научила преди нея.
— Някой е вандалствал в Холивудското гробище — надигна се гневът на мис Синк. — Цялата статуя на Джеферсън Дейвис е изрисувана!
— Кога научихте това? — попита Хамър, а в главата й замаршируваха войските на Конфедерацията.
— Искам да знам какво прави полицията по въпроса — настоя мис Синк.
— Някой съобщил ли ни е за това? — попита Хамър.
Мис Синк се поколеба за момент.
— За пръв път чувам за това — продължи Хамър, а Попай прояви интерес към глезените на мис Синк.
— Не знам дали някой се е обадил. Не отговарям аз за това. Просто сметнах, че който е открил престъплението, се е обадил. Разбира се, и на мен ми се обадиха само преди минути. Те смятат, че го е направил някой играч от университетския отбор.