— Обикновено се придържам към Ветрилото — каза Уест. — Има толкова много добри ресторанти и барове, като винарната на улица „Стробъри“. Защо да ходи човек другаде?
— Винарната на „Стробъри“ не е заведение, а само магазин за вина — поправи я Бразил.
— Не съм казала, че е заведение — сопна му се тя.
— Най-добрият магазин за вино в града е. Могат да ти доставят всичко. Миналата седмица си купих „Пиньо ноар“ от избите на Кен Райт. Невероятно е — измисли си Бразил.
— … установява се в дълбочинните седименти — обясняваше специалната гостенка на сутрешното шоу д-р Едит Сандъл-Виверет, биолог от Института по морски науки. — И отделя токсини, които поразяват нервната система и убиват тези риби. Раците също стават жертва на тази болест. Това, което е любопитно, Джони, с, че микробите обичат температури на морската вода около петнайсет градуса. А сега още е рано за такива температури.
— Но тези микроби, поразяващи рибите, нямат нищо общо с компютърния вирус, нали? — разтревожи се Джони.
— На този етап не мога да го твърдя с абсолютна сигурност.
Бразил пак изпита пристъп на инат. Реши да не пита Уест нищо. Какво ли значение имаше?
— Напоследък съм се запалил по френските бургундски вина — продължи с измислиците си той.
— Нещо са ми омръзнали червените вина — каза Уест.
— Значи трябва да опиташ някое бяло бургундско.
— Защо мислиш, че не съм опитвала? — изстреля отговора си Уест.
— Е, това е доста обезпокоително — обобщи Джони, а Уест и Бразил продължиха да не слушат предаването.
Буба разбра какво се е случило още от половин пресечка разстояние. Вратата на гаража зееше, широко отворена. Сърцето му се присви от тревога. Спря на алеята и изскочи от колата паникьосан и завика с пълен глас името на жена си.
— Хани! — викаше той, докато тичаше по стъпалата. — Хани! О, божичко! Хани, добре ли си?
Буба изтърва ключовете си три пъти, преди да успее да отключи входната врата. Втурна се в дневната и чу как чехлите на Хани се тътрят в коридора. Той изтича насреща й и я прегърна силно.
— Какво става, за бога? — попита Хани, докато го потриваше по гърба.
Буба почти се разплака.
— Толкова се изплаших, че нещо ти се е случило — изхълца той, заровил глава в накъдрената й медноруса коса.
— Разбира се, че нищо не ми се е случило, скъпи — успокои го тя. — Току-що станах.
Буба се отдръпна назад, а в съзнанието му започна да се надига ярост.
— Как, по дяволите, можеш да спиш, докато някой разбива работилницата? — извика той.
— Какво? — попита Хани изумена. — Работилницата?
— Вратата на гаража е широко отворена! Ти си я оставила отворена, както нарочно ми сипваш топъл сок в термоса и ме храниш с гадни полуфабрикати. Това ли е последния удар, който искаш да ми нанесеш? Така ли са успели да влязат?
— Изобщо не съм се доближавала до вратата — каза Хани, която бе достатъчно предвидлива да не стъпва в любимата му работилница. — По-скоро ще стана монахиня, мормонка, лесбийка или феминистка, отколкото да дръзна да вляза в работилницата ти! — заяви Хани, която бе южнячка баптистка и знаеше тази тирада наизуст. — Не ми трябва да се доближавам до инструментите ти, камо ли да ги докосвам. Никога не питам за тях, даже и когато те гледам как майсториш нещо, което все не се получава както трябва.
Буба хукна към вратата. Хани пристегна халата си и го последва. Буба влезе в гаража. Задържа дъх и стисна ръце на юмруци при вида на най-голямото нещастие в живота си. Инструментите бяха разбъркани и разпилени по пода и всичките му пистолети и пушки липсваха. Някой се бе изпикал върху електронния му метър и той вече не можеше да превръща метровите единици в инчови. Двойната ултразвукова вана и парният чук бяха пуснати в огромния барабан, пълен с мръсно масло, което Буба бе събрал за печката на Мускрат.
Олюлявайки се, Буба излезе на слънце. Хани хвана ръката му, за да го подкрепи.
— Май трябва да се обадя на полицията — каза тя.
Уест и Бразил бяха почти стигнали до „Гората“, когато едновременно се случиха няколко неща.
Мобилният телефон на Бразил иззвъня. По полицейската радиостанция съобщиха за вероятен обир с взлом на улица „Кларънс“, а по местното радио пуснаха реклама за новия параклис на Холивудското гробище, който се намирал в една от най-старите му части, в близост до удобни пътни връзки и без допълнително заплащане за купол или паметник — цената включвала всичко, даже и надписа.