— Значи не са били подсилени? — искаше да се увери Бразил, защото продължаваше да води записките си.
Буба поклати глава.
— Много лошо — обади се Уест. — Не съм виждала резачки за желязо да се справят с подсилени халки на катинар. А като се има предвид какво сте държали в шкафа, трябвало е да си купите нещо по-сигурно.
— Знам, знам — сведе глава още по-засрамен Буба. — Знам, че съм постъпил много глупаво.
Уест влезе вътре, за да огледа по-отблизо и забеляза, че Буба е надписал с бяла боя инициалите си на всички инструменти. Прекрачи няколко десетки самоучителя на домашния майстор за ремонт на водопровода, дърводелство, градинарство, боядисване, лепене на тапети и други дейности.
Проправи си път край една огромна рулетка за измерване и кожения й калъф, друг калъф за инструменти с колан за закрепване на кръста, поставка за чукове, табло с клещи от най-различни размери, гумена наколенка с двойни каишки.
Уест оцени, че инструментите са скъпи и висококачествени. Тя знаеше всички марки и приблизителните им цени. Любопитството й се събуди. Почувства искрена завист.
— И нямате алармена система? — продължи с въпросите за формуляра си Бразил.
— Само знака „Влизането забранено“ и звънеца на алеята за коли. Така чувам, когато някой спира пред къщата.
— Мислех, че вече никъде няма такива звънци — отбеляза Бразил.
— В автосервиза на Мускрат ги има цял куп — обясни Буба.
— А кучето? — намеси се Уест.
— То си лае по цял ден и цяла нощ. Вече никой не му обръща внимание.
— Значи кучето и звънецът са единствената ви аларма? — изгледа го скептично Уест.
Буба усещаше, че жената не го харесва. Изведнъж си даде сметка колко красива е тя и се почувства дебел, мръсен, отблъскващ и незначителен. Завладяха го чувствата, които бяха белязали по-голямата част от живота му. Заместник-началник Уест бе прозряла същността, скрита зад всички оръжия и инструменти. Тя видя Буба като постоянно тормозеното малко момче с ужасно име, на което се смее целият свят. Буба го прочете в очите й. Изведнъж му хрумна, че тя може да е учила в неговото училите.
— Оттук ли сте? — попита я.
— Не.
— Сигурна ли сте?
— Какво значи това дали съм сигурна?
Той разсъждаваше параноично и вманиачено. Държеше да се убеди.
— Значи не сте от Ричмънд?
— Не. — Тя започваше да се изнервя.
— Просто приличате на една моя съученичка, която се казваше Вирджиния — излъга той.
— Не сме били съученици — увери го Вирджиния.
— Крадецът или крадците уринирали ли са тук? — попита Бразил.
— Да — посочи Буба. — Това означава ли нещо?
— Често се случва крадците да уринират или дори да ходят по голяма нужда на мястото, където са влезли с взлом — обясни Уест. — Това е част от начина им на действие, но може и да е без някакво значение.
Бразил си отбеляза нещо.
— Да, компютърът ви би могъл да провери това, ако не бе хванал рибения вирус — сети се Буба. — Чух за него по новините, докато се връщах от работа. Сега няма да можете да съпоставите почерка на престъплението.
— Не се тревожете за това — избегна темата Бразил. — Имате ли списък с оръжията и серийните им номера?
— Купувал съм ги само от „Грийн Топ“ — каза Буба. — Никога не купувам оръжие от друго място.
— Е, това ще помогне. Но ми трябва списък на изчезналото, за да може детективът да проследи дали няма да се появят някъде.
— Сигурно няма да можете да проверите в компютъра дали другаде е имало такива обири — тъжно повтори Буба. — Заради проблема с рибите.
— Не се притеснявайте как ще си свършим работата — повтори му Бразил. — А сега да се заемем със списъка.
— Един „Браунинг“ Букмарк Булсий 22-и — започна да си припомня Буба, — „Торъс“ с осем патрона M608, 357-и. „Смит и Уесън“, модел 457, с рамка от сплав 45 Ей Си Пи с кобур „Бианчи Адвенчър“, джобен комплект за почистване и смазка „Пакмейр“, мини „Глок“ G-26, деветмилиметров, с нощно виждане, „Зиг“ P226, девет на деветнайсет милиметра, какъвто използват военноморските тюлени. Чакайте да се сетя. Какво друго?
— Боже господи! — възкликна Уест.
Бразил не смогваше да запише всичко.
— „Дейзи“ модел 91, въздушен, „Ругер“ Блакхоук 357 револвер и няколко ръчни ругера.
— Вие да не ходите на състезания по стрелба? — попита Уест.