— НИКЪВ-ШАНС-ВЪВ-ХОЛИВУД!
— НИКЪВ-ШАНС-ВЪВ-ХОЛИВУД!
В далечината отекнаха сирени на полицейски коли.
20.
Спортният център, където паяците играеха баскетболните си мачове пред огромна тълпа, се намираше между частния паркинг, където Ърхарт бе спряла мерцедеса си, и обществения паркинг за простосмъртните — на не повече от две редици коли от пистата, където в момента Бразил бягаше за втори път през деня.
Беше късен следобед. Бразил бе прекарал часове наред, опитвайки се да се пребори с компютърната криза в КОМСТАТ, докато медиите продължаваха да раздухват злобни истории за рибния вирус и вандализма върху статуята на Джеферсън Дейвис. По електронната поща и от уста на уста в баровете, ресторантите и спортните клубове се разпространяваха коментари, в които личеше ниска интелигентност и ужасно лош вкус. В крайна сметка това стигаше и до ушите на полицията.
Най-после и на кукичката на полицаите се уловило нещо.
Чук-чук. Кой е тук? Полицията. Какво ни носиш? Нося рибки.
Джеф Дейвис оцветнокожен.
Черно, бяло и червено. Що е то? (Джеф Дейвис).
Бразил отчаяно се нуждаеше от малко почивка. Искаше да избистри мислите си и да отхвърли стреса. Последното нещо, което му трябваше в момента, бе да види как Лийла Ърхарт тъкмо излиза от спортния център и се отправя към черния си мерцедес, паркиран пред спортната зала. Бразил веднага разбра какво прави тя там и побесня.
Бързо напусна пистата и премина през изхода към паркинга. Стигна до колата тъкмо когато тя даваше назад. Почука на прозореца, макар че колата продължи да се движи. Ърхарт натисна спирачката, увери се, че вратите са заключени и отвори прозореца си само два-три сантиметра.
— Аз съм полицай Бразил — каза той и избърса лице с края на горнището си.
— Не разпознах — каза Ърхарт и го огледа, сякаш се канеше да го купи.
— Не искам да звуча грубо, но какво правехте в спортната зала?
— Събирах факти.
— Говорихте ли с Боби Фийли?
— Да.
— Не трябваше да го правите, мисис Ърхарт — каза Бразил.
— Трябваше някой да направи, а аз лично засегната и това ми ангажира мен. Нима вие, пришълци от Шарлът, не ни повтаряте постоянно да сме доброволна полиция за града? Ето, аз действам като така. Вие на колко сте години?
— Доброволната полиция не означава намеса в разследване.
Тя се бе втренчила в краката му.
— Много сте атлетичен — зафлиртува Ърхарт. — Аз имам личен треньор. Ако някой път искате да тренираме заедно, и двамата ни, няма да е зле, нали?
— Много любезно предложение. — Бразил се постара да се държи учтиво и почтително, както го изискваше професията му.
— Вие в кой салон ходите да тренирате? — Тя свали прозореца напълно, а погледът й лакомо обходи всяка част на тялото му.
— Трябва да тръгвам — каза й Бразил, докато тя оглеждаше чатала му.
— Колко често се тичате тук? — попита тя, без да спира да го оглежда. — Много сте изпотил. По цялото ви тяло има малки рекички и изглеждате, че ви е много горещ. Трябва да съблечете и да пийнете нещо разхладително. — Потупа по седалката до себе си. — Ела да сядаш, Анди. Тук никакви жеги. Имам плуващ басейн вкъщи. Можем да отидем да подскочим в него. Помисли си колко добре ти дойде, когато ти толкова горещо.
— Благодаря, мисис Ърхарт. — Бразил не можеше да се отърве достатъчно бързо. — Но сега трябва да тръгвам.
Той побягна. Прозорецът на колата се затвори с леко жужене, гумите изсвистяха сърдито и колата се стрелна напред.
В бързината Бразил прескачаше по две стъпала, влезе в спортния център на бегом и се втурна в баскетболната зала, където Боби Фийли тренираше отбранителни похвати и фаулираше въображаеми противници.
— Мистър Фийли? — попита Бразил от страничната линия.
Фийли се приближи с дриблиране към него и се разсмя:
— Какво става тук? Инквизиция? Или търсите стадиона?
— Аз съм от Ричмъндската полиция и разследвам вандализма на Холивудското гробище — обясни Бразил.
— Винаги ли ходите на работа, облечен по този начин? — Фийли опита стрелба с подскок, но топката дори не докосна коша.
— Просто бях излязъл да потичам, когато видях Лийла Ърхарт да потегля оттук.
— О, тя беше страхотна. Кога е пристигнала на нашата планета?
— Вижте, мистър Фийли…