— Да, мадам.
— Най-належащият въпрос в момента е да се прецени доколко е повредена статуята, как може да се възстанови и колко ще струва.
Ръмбъл още не бе ходил до гробището, за да види статуята. Нито пък щеше да го направи, ако не му възложеха работата.
— Рисувано ли е върху мраморната основа или само върху бронза?
— Най-вече върху бронза. — Дори мисълта за стореното я вбесяваше. — Но е нарисувано и върху горната част на основата, за да изглежда като баскетболно игрище. Така че да, рисувано е и върху мрамора.
— Ясно, значи стои на баскетболно игрище. Какво друго?
— Ами най-лошото. Нарисували са му баскетболен екип, маратонки и всичко останало и са сменили расата му.
— Изглежда, имаме два проблема — каза Ръмбъл и изхвърли още една счупена буква от образците. — За да се поправи мраморът, ще трябва да го изстържа с длето и да направя ново полиране. Що се отнася до бронза, ако са маслени бои…
— О, такива са. Мога да ги позная. Не е обикновен спрей. Всичко е направено на дебел слой и с четка.
— Ще трябва да свалим боята, може би с терпентин, и после да нанесем ново покритие, например с полиуретан, за да не се получи окисляване.
— В такъв случай подробно ще проучим положението — обобщи госпожица Синк.
— Така трябва — съгласи се Ръмбъл. — Ще трябва да транспортираме Дейвис до моята работилница тук. Не мога да си върша работата насред гробището, където е пълно с хора. Това значи, че ще трябва да го вдигнем с кран, да го натоварим в камион и да го закрепим неподвижно.
— Може би ще трябва да затворим гробището, докато трае тази операция — обади се госпожица Синк.
— Поне по време на преместването. Но аз бих го направил, освен ако не се появят други идеи. И ви препоръчвам да поставите патрулираща охрана там.
— Ще накарам Лийла да се погрижи за това.
— Междувременно никой да не пипа статуята. Разбира се, ако ще наемете мен за поправката.
— Разбира се, че ти ще я извършиш, Флойд.
— Ще ми трябват ден-два, за да уредя преместването, и после още не знам колко.
— Всичко това сигурно ще струва доста — отбеляза крайно пестеливата госпожица Синк.
— Ще бъда възможно най-справедлив по отношение на цената.
Буба нямаше намерение да бъде справедлив. Чувстваше се прекалено травмиран и нещастен и не можеше дори да помисли за сън. Веднага щом детективът си тръгна с взетите отпечатъци и други доказателства. Буба се върна в работилницата. Почисти бързо и настървено, черпейки енергия от гнева, който напираше в него. Хафшелф не спря да лае, да обикаля и да подскача от земята на варела и обратно.
Този ден кармата на Буба не бе благосклонна към него. Беше си купил торба големи мраморни късове и бутилка флуоресцентно жълта боя. Опитите му да пробие дупка в мраморните парчета обаче засега бяха катастрофални. Парчетата постоянно се изхлузваха от стягата, а ако ги стегнеше по-силно, се сцепваха. Свределът на дрелката също се откачаше и накрая се счупи. Това продължи без признаци на подобрение, докато не му хрумна една умна идея.
Малко след три часа Хани надникна в работилницата със загрижено изражение на лицето.
— Скъпи, не си ял нищо цял ден — каза тя разтревожено.
— Нямам време.
— Скъпи, винаги имаш време да хапнеш.
— Не и сега.
Хани забеляза някакви останки от любимата си перлена огърлица върху работния тезгях.
— Скъпи, какво правиш?
Тя се осмели да направи няколко крачки навътре в работилницата. Перлите бяха разпилени и Буба разширяваше дупките им с тънка дрелка.
— Буба, какво правиш с перлите ми? Те са ми подарък от татко.
— Фалшиви са, Хани.
Буба пъхна черна корда в едната перла и върза дебел стегнат възел от другата й страна. Направи същото с още една перла, после взе двете корди, върза ги заедно, може би на десетина сантиметра под перлите, и бавно ги размаха над главата си като ласо. Хареса какво се е получило и продължи да прави още такива.
— Хани, връщай се в къщата. Това е нещо, което е по-добре да не виждаш, нито пък да споменаваш за него пред някой друг.
Очевидно смутена, тя се поколеба на прага.
— Не правиш нещо нередно, нали? — осмели се да попита.
Буба не й отговори.
— Скъпи, никога не съм те виждала да правиш нещо нередно. Винаги си бил най-честния човек, когото познавам, толкова честен, че хората постоянно се възползват от теб.