— Имам среща със Смадж у тях в шест часа и ще тръгваме за Съфолк.
Тя разбра какво значи това.
— Ще ходите в мочурищата ли? Моля те, не ми казвай, че ще ходиш там, Буба.
— Може да отида, а може и да не отида.
— Помисли колко змии има там — потрепери тя.
— Навсякъде има змии, Хани — каза Буба, който имаше остро развита фобия от змии, но смяташе, че никой не знае за нея. — Един мъж не може цял живот да се плаши от змиите.
Смадж си имаше своя собствена работилница, която бе много по-добре организирана от тази на Буба и бе оборудвана само с основните инструменти. Имаше работен тезгях, ъглошлайф, няколко вида триони, шублер, менгеме, ренде и вакуумпомпа. Смадж също не си падаше по змиите, но подхождаше към проблема с разум.
Времето бе необичайно топло за сезона. Мокасините му можеше да подгизнат в мочурищата, което значеше, че Смадж нямаше намерение да ходят на лов там. Саутхамптън бе много по-подходящ, макар и не за Буба. Смадж стоеше пред тезгяха и залепяше опашката на истинска гърмяща змия към една дълга гумена змия. Той раздвижи змията с проста кукичка, закачена към шестметров тънък шнур.
21.
Смадж качи преносимата кучешка колибка отзад в своя напълно натоварен за лов на ракуни додж „РАМ“.
— Качвай се, Трийбъстър! — заповяда той на кучето си.
Петнистата мъжка хрътка нетърпеливо скочи в камиона и влезе в колибката си. Трийбъстър бе специално обучаван за ловно куче и вършеше нещо само когато стопанинът му тръгнеше на лов. През останалото време само ядеше. Трийбъстър бе шампион от състезанието за ловни кучета. Лаеше пронизително и силно — имаше идеален глас като за ловно куче, освен ако човек не ходеше на лов в планините, където се изискваше малко по-висок тембър.
Смадж се гордееше с Трийбъстър и го хранеше с гранулирана храна „Секстън“, която поръчваше чак от Кентъки. Трийбъстър имаше малки лапи като на котка, силни мускулести крака, ушите му стигаха до върха на носа, имаше добра захапка и размахваше опашката си като сабя. Не такова куче Смадж бе препоръчал на Буба да си купи чрез обявите в списание „Американски ловец“.
Буба бе сигурен, че е направил страхотна сделка с Хафшелф. Кучето вече бе обучено от треньор и бе печелило челни места на много състезания. Буба купи хрътката за три хиляди долара, без дори да я е виждал, без да знае, че е тренирана да преследва койоти, елени, мечки и диви котки. Но особено добра бе в надушването на броненосци или в откриването на опосуми.
Буба паркира черокито си на алеята пред къщата на Смадж. Свали преносимата кучешка колиба и я натовари в камиона на Смадж. Хафшелф спря да лае и започна бясно да размахва опашка.
— В колибата! — нареди той на кучето си.
Буба метна гумените си ботуши, прожектора, каската с лампа, ръкавиците и промазаното яке, преносимия телефон, компаса и автоматичния нож. Остави раницата си на пода пред седалката. Беше пълна с най-различни неща, включително сандвичи със сирене, набор за първа помощ, колт анаконда и разни дреболии.
— Май си се приготвил като за снежна буря — отбеляза Смадж, докато изкарваше камиона от алеята.
— Никога не се знае какво може да стане с температурите по това време на годината — отвърна му Буба.
— Доста е топло. Буба. Не знам дали има смисъл да ходим при мочурищата, там сигурно е пълно със змии.
Буба се престори, че не му пука, но всъщност целият настръхна.
— Можем да го обсъдим в „При Лорейн“.
Караха през фъстъчени полета, участъци с ниска растителност и тъмни отрязъци прясно изорани ниви. В този район нищо не се бе променяло от години, освен радарната инсталация на Националния метеорологичен център. Тя приличаше на високотехнологична водна кула и бе породила всевъзможни суеверия сред собствениците на съседните парцели, които не желаеха подобно нещо да се намира в близост до градините им.
Буба също винаги изпитваше странно чувство, когато куполът на радара се появеше над върховете на дърветата. Нямаше съмнение, че с инсталацията се проследяваха формиращи се буреносни облаци, отчиташе се скоростта на вятъра и се осигуряваше национално покритие на службата, следяща за опасност от появата на торнадо. Но Буба вярваше, че инсталацията има и друго предназначение. Използваха я и извънземните. Може би чрез нея се свързваха с кораба — майка, в която и гънка на времето или измерение на реалността да се намираше той. В крайна сметка извънземните бяха изпратени на Земята от някого и имаха нужда по някакъв начин да се свързват с дома си.