— Добър пример — отвърна замислено Смадж. — И аз съм чувал същото. Чувал съм и за змии, които преследват хората, и за кобри, които изплюват отровата си в очите ти, макар че не знам дали е вярно.
Дивинити се опита да успокои Смоук и да го извади от опасното настроение. Но когато станеше такъв, нямаше смисъл да му говори, защото той само щеше да си го изкара на нея.
— Сладурче, просто не искам да ти се случи нещо лошо — направи последен опит тя, докато той караше бясно по Мидлотиан, отдалечавайки се от дупката, която наричаше клуб и където имаше достатъчно оръжие като за цял полицейски участък.
— Само да го пипна и е мъртъв! — закани се Смоук.
Ву-Танг пееше „Жестоко наказание“ и Смоук усили радиото.
— Какво му казах? — Смоук изгледа сурово Дивинити.
— Каза му да нарисува статуята — промълви тя, без да изпуска ръцете му от поглед, за да е сигурна, че той няма да замахне към нея.
— Казах му да я нарисува като да я съсипе, да я скапе. — Смоук сграбчи кормилото още по-силно. — Знаех си, че трябва да остана и да го контролирам. По дяволите! Мамка му! А той да вземе да нарисува шибаната синя рибка и сега целият свят си мисли, че статуята има нещо общо с рибния вирус! А за нас какво остава? Кой ще разбере, че това е дело на Щуките?
— Май никой няма да научи. — Дивинити се бе смразила от ужас, очаквайки звяра в Смоук да изскочи всеки момент.
— Е, аз обаче ще оправя тая работа. И знаеш ли как?
— Не, сладурче — каза Дивинити и погали врата му.
— Не ме пипай — избута я настрани Смоук. — Опитвам се да мисля.
В момента в залата на новинарите бяха останали само тази странна порода репортери, които спяха денем и тръгваха на работа в мрачните часове на нощта. Артис Руп не се придържаше към никакъв график.
Чувстваше се пълен с енергия и почти побъркан, докато продължаваше да дълбае около теорията си за черния пазар на цигари, рибния вирус и същата синя рибка, нарисувана върху основата на статуята в гробището. Нямаше никакъв напредък в разследването. Руп преподреждаше старата информация и го знаеше много добре. Не се случваше нищо, освен безкрайните престрелки между наркопласьори и кавгите в градския съвет.
— По дяволите!
Облегна се назад на стола си, протегна се и изпука врата си наляво и после надясно.
— Имаш ли нещо за следващото издание? — извика му нощният редактор Аутло.
— Работя по материала — отвърна Руп.
— Колко е дълго?
— Колко място ми даваш?
— Зависи какво ще пристигне по телеграфа — отговори Аутло.
Руп тъкмо се канеше да признае, че всъщност няма нищо интересно, когато телефонът иззвъня.
— Руп — обади се той.
— Как да съм сигурен?
— А?
— Как да съм сигурен, че говоря с Руп? — повтори сърдит мъжки глас.
— Какво е това, някакъв майтап ли? — Руп понечи да затвори.
— Аз съм човекът със сините рибки.
Руп мълчеше. Бързо отвори бележника си.
— Някога да си чувал за Щуките?
— Не — призна си Руп.
— А кой, мислиш, нарисува проклетата статуя? Какво мислиш, че значи шибаната рибка на основата?
— Щука? — Руп слушаше въодушевен. — Рибката е щука?
— Точно така.
— Бяха направили предположение, че е рибата на нашия щат, пъстърва — обясни Руп.
— Не е никва пъстърва и по-добре внимавай, защото в този град стават много неща, които са дело на Щуките.
— Значи може да се каже, че Щуките са банда?
— Не, глупако, ние сме момичета скаутки.
— Значи мога да нарека Щуките банда в статията си. Кой сте вие? — попита предпазливо Руп.
— Най-лошият ви кошмар.
— Все пак?
— Шефът. Аз съм такъв, какъвто реша, и правя каквото си поискам. Шибаният ви град още нищо не е видял. И може това да го напечатате с червено. Запомни. Щуките! Пак ще чуеш за нас.
— Но защо баскетболист? Нарисуваната рибка има ли нещо общо с компютърния вирус?…
Чу се сигнал свободно. Руп се обади на полицията.
До този момент маси Б3, Б6, Б2 и Б1 също се бяха включили в разговора на Буба и Смадж.