Выбрать главу

— Чуйте какво ми се случи на мен — обади се един възрастен мъж с гащеризон. — Намерих една в тоалетната чиния. Вдигнах капака и тя си стоеше там, навита на кълбо, а езикът й се стрелкаше навън-навътре.

— О, божичко! — възкликна една жена на другата маса. — Как може да се е озовала там?

— Мога само да предположа, че е искала да се разхлади, защото беше много горещо.

— Змиите са студенокръвни. Нямат нужда от разхлаждане.

— Може да е изпълзяла от канала.

— А аз бях излязъл с лодката си една сутрин, преди изгрев, на лов за патици и изведнъж една водна змия цопна в лодката, точно върху крака ми, не ви занасям. Беше ужасно дебела. — Той направи широк кръг с пръсти.

— Аксел, винаги като разказваш тази история, змията става все по-дебела.

— И какво направи? — попита Смадж, а Буба седеше мълчалив и с посивяло лице.

— Ритнах проклетията с всичка сила. Изхвърча над главата ми, като се гърчеше, и усетих как докосна косата ми, преди да цопне във водата.

— А при нас една се бе завряла в хладилната стая — присъедини се към разговора Мъртъл.

Тя си издърпа един стол и седна, сякаш нямаше значение дали някой иска да вечеря.

— Това бе най-ужасната случка в живота ми, казвам ви. Явно е била отвън на припек, когато Бийн отишъл да вземе нова бъчвичка с туршия. Сигурно е минал точно до проклетата гърмяща змия, без да я забележи. После предположихме, че когато Бийн е отворил вратата на хладилника, змията се е пъхнала вътре и така се озовала заключена там. И после аз отивам на следващата сутрин да взема бекон и в момента, когато отварям вратата и влизам, чувам някакво тракане.

Разтреперана, тя спря и затвори очи. Всички бяха притихнали, ужасени, и попиваха всяка дума от историята.

— Е — продължи Мъртъл, — аз се заковах на място. Огледах се и отначало не видях нищо, но после пак чух тракането. Вече се бях сетила кой издава такива звуци. Искам да кажа, че гърмящите змии си гърмят по един много особен начин, не можеш да го сбъркаш, а аз чух точно същия звук откъм бидоните с картофена и зелева салата. — Отново направи пауза.

— Къде беше? — не издържа мъжът с гащеризона.

— Обзалагам се, че си е хапвала някой плъх отзад.

— Няма никакви плъхове в хладилната стая — бързо се защити Мъртъл.

— Тогава къде, по дяволите, се беше пъхнала, Мъртъл? — обади се Смадж.

— Ей на толкова разстояние от мен. — Мъртъл показа с пръсти петнайсетина сантиметра.

Всички ахнаха.

— Беше се увила точно до четката за миене на пода, а опашката й стърчеше и тракаше непрестанно.

— Ти какво направи? — попитаха от всички страни.

— Ами тя ме ухапа — каза Мъртъл. — Точно тук, на левия прасец. Стана толкова бързо, че не усетих нищо и после змията изчезна през вратата яко дим. Лежах една седмица в болницата и кракът ми така се наду, че се чудеха дали да не го отрежат.

Цареше гробно мълчание. Мъртъл се изправи.

— Храната ви сигурно е готова — каза тя и се отправи към кухнята.

Руби Синк се опитваше да се свърже с Лийла Ърхарт от часове, но всеки път, когато телефонът й се включваше на изчакване и след това се свързваше, някой просто прекъсваше линията, без да се обади.

Тревогата и усещането за самота обикновено отвеждаха мис Синк в кухнята, където обаче нямаше за кого да сготви, освен за симпатичния млад полицай, който бе наел една от множеството къщи, които тя даваше под наем. От доста време се канеше да го покани на гости, но все нямаше време да сготви истинска вечеря.

Едно бе да прави курабийки, съвсем друго — пържено пиле и запечени зеленчуци. Многобройните управителни съвети и асоциации изцяло запълваха времето й. Цяло чудо бе, че изобщо успяваше да приготви нещо на бедното момче. Набра номера на пейджъра му и остави телефона си, като предположи, че той разследва някое престъпление.

Пейджърът на Бразил иззвъня точно когато той чукаше на вратата на Уийд. Не му бе отнело много време да открие в указателя с адресите в града, че в малката къща зад болницата „Енрико Доктърс“, където Бразил бе оставил Уийд предната вечер, живеят семейство Гардънър, не Джоунс.

Когато Руп се обади на полицията, че някаква банда, наречена Щуките, е поела отговорност за вандализма в гробището. Бразил веднага разбра, че Уийд навярно се е забъркал в нещо сериозно и опасно.