Уийд се опита да не обръща внимание на миризмата и се приближи до одеялото, където седеше Пиджън. Пиджън бръкна в джоба на оръфаното си войнишко яке и показа на Уийд торбичка, пълна с нещо.
— Бисквити с фъстъчено масло — довери му Пиджън с дрезгавия си глас. — Не са от боклука. Дадоха ми ги в бедняшката кухня в центъра.
— Заклеваш ли се? — попита Уийд, а стомахът му се молеше най-после да получи нещо.
Пиджън кимна.
— Имам и една неотваряна бутилка с вода. Пак от бедняшката кухня. Мисля, че мога да ги поделя с едно малко момче, което се е загубило.
— Не съм се загубил — каза Уийд.
Буба пък се бе загубил напълно. В мига, когато пуснаха кучетата, Хафшелф бе поела през гората в една посока, докато Смадж и Трийбъстър бяха тръгнали в съвсем друга. Кучетата търчаха из храстите поне десетина минути, преди Хафшелф да излае три пъти.
— Удар, Хафшелф! — извика Буба.
Шумът откъм посоката на Смадж стихна. Буба се втурна с всички сили, чупеше клони, прескачаше дънери и локви, за да намери пътя си обратно. Добре че лампата на каската осветяваше пътя му. Изпод краката му се чуваше пращене и чупене и Буба се надяваше, че ако наблизо има змия, ще се стресне от този шум и ще избяга. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите и той не можеше да си поеме дъх, когато приближи мястото, откъдето се чуваше Хафшелф.
Тя бе опряла предните си лапи на един бор, лаеше с пълно гърло и размахваше опашка, когато Буба се появи. Не се съмняваше, че тя е подушила мястото, където ракунът е бил преди известно време, вместо да открие къде е в момента, или че просто си е харесала някое дърво, на което има ракун, колкото и захарни пръчки — в айсбергите. Буба освети с фенера си клоните на дървото от горе на долу, разочарован, но не и изненадан.
Извади две боядисани с флуоресцентна боя перли и ги размаха над главата си. Запрати ги високо нагоре и облекчен забеляза, че те се закачиха на клоните, някъде по средата на дървото. Буба ги освети с фенера си и те блеснаха във флуоресцентно жълто, точно като очи на ракун. Сърцето на Буба се изпълни от възторг, а Хафшелф продължи да лае срещу нищото. В този момент дотича Трийбъстър, следван от Смадж.
— Дърво, Хафшелф — извика Буба.
— Как ли не! — каза Смадж, опитвайки да си поеме дъх.
— Виж сам.
Буба освети с фенера си яркожълтите очи между тъмните клони на дървото.
— Ако там, горе, има ракун, как така Трийбъстър седи спокойно и не лае? — учуди се Смадж.
— Това си е твой проблем, приятелю — каза Буба. — А не можеш да кажеш, че не го виждаш.
— Виждам го — трябваше да се съгласи Смадж. — Проклетото животно със сигурност е горе, макар че е застанало много странно. Сякаш е настрани.
Буба извади картона си за записване на резултатите.
— Сто точки, че го откри, и още сто двайсет и пет, че го подплаши да се качи на дървото — каза той и записа точките в погрешната колона.
Смадж мълчеше, намусен. Двамата вързаха кучетата на каишките и тръгнаха през гората. След пет минути Смадж отново пусна хронометъра и двамата освободиха кучетата. Трийбъстър се изстреля, сякаш подушваше нещо. Хафшелф измина не повече от трийсетина метра в гората, когато стигна до едно поточе и излая три пъти.
— Удар, Хафшелф! — нададе бойния си вик Буба.
Трийбъстър също излая три пъти по-отдалече.
— Удар, Трийбъстър! — извика Смадж.
Двамата мъже хукнаха след кучетата си. Буба едва не се спъна в един стърчащ корен, залитна и кракът му хлътна в някаква дупка. Стараеше се да не мисли за змии. В главата му се въртеше, че ако Смадж разбере как го мами, може да реши да го изостави в тази затънтена гора и ловците щяха да открият скелета му години по-късно.
Хафшелф продължи да лае пред плиткото поточе. Буба я вдигна и я пренесе от другата страна на водата, където я остави пред един дебел дъб.
— Лай тук! — каза й Буба.
Хафшелф не му обърна внимание.
— Хайде, момичето ми — помоли я Буба.
Хафшелф седна и провеси език. Буба въздъхна. Бръкна в джоба си и извади нов чифт перли и един сандвич със сирене. Хафшелф веднага залая и заподскача, защото Буба размаха сандвича пред носа й. Кучето полудя. Буба се протегна и напъха сандвича в една дупка на дървото. Хафшелф започна да подскача и да лае, а Буба захвърли нов чифт очи в клоните на дървото.
Това продължи по този начин, докато останаха двайсет минути от състезанието. Буба бе натрупал деветстотин точки. Смадж нямаше няколко. Беше спрял да говори четиридесет и пет минути по-рано. Беше престанал да гали и да потупва кучето си.