— Май може да обявим финала — предложи Буба. — Няма как да ме настигнеш в резултата, Смадж.
— Още не сме свършили — каза му Смадж.
Беше останал един последен шанс Буба да бъде декласиран преди края на състезанието. Смадж си каза, че няма избор, докато вървяха из гората през последната петминутна почивка.
Смадж тихо бръкна в раницата си и извади гумената змия, като притисна тракащата опашка, за да не вдига шум, докато я развива. Запрати змията над главата на Буба. Тя падна на около пет метра напред.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Буба изплашен.
— Кое? — престори се Смадж и леко дръпна конеца на змията, за да я накара да затрака.
— О, божичко! — възкликна Буба, застана абсолютно неподвижен и освети с фенера си една огромна гърмяща змия, която се виеше и го приближаваше с голяма скорост. — Аууууууу! — изпищя той, залута се накъде да побегне, после бързо разкопча якето си, а змията продължаваше да се носи по петите му, тракайки зловещо.
— Бягай! Бягай! — извика Смадж, който също тичаше, за да мести змията в желаната посока.
Буба рязко се извърна, стиснал с двете си разтреперани ръце анакондата 44-и калибър. Стреля няколко пъти, змията се разхвърча на парчета във въздуха, а Смадж се скри зад едно изсъхнало дърво, промъкна се, приведен, през храстите, изтърколи се на брега на един поток и цопна вътре.
22.
Уийд гледаше града от малкото, вонящо скривалище, което поделяше с Пиджън. Трепереше от студ и уплаха. Пиджън бе изпил четвърт бира и веднага бе заспал.
Уийд се зачуди какво ли прави полицай Бразил в момента и дали всички са тръгнали да го търсят. Не бе сигурен дали полицаите са открили нещо, което да му създаде проблем. Може би щяха да намерят начин да го сложат на детектор на лъжата и да разберат, че той е изрисувал статуята.
Пиджън бе поделил две бисквити с фъстъчено масло с Уийд. Беше му дал да пийне четири глътки вода с довода, че трябва да си запазят и за по-късно. Уийд си помисли, че това скитническо скривалище вони по-ужасно и от свърталището на Щуките и с носталгия си спомни за дома си, за хубавата храна и чистото легло.
Той вече никога нямаше да се върне при майка си. Навярно никога вече нямаше да я види. Никога вече нямаше да прекара уикенда при баща си, не че кой знае колко му харесваше да ходи там. Трябваше да се постарае да хареса Пиджън, защото Щуките нямаше да престанат да го търсят. Никога вече нямаше да бъде свободен. Имаше си робски номер, който да му напомня за това, ако случайно забрави. Пиджън се претърколи и се събуди в момента, когато ефектът от бирата отмина. Намести купчината мръсни дрехи, които ползваше за възглавница. После се прозя и на Уийд му замириса отдалеч на отворена кофа за боклук.
— Буден ли си? — попита Уийд.
— Не — ако зависеше от мен.
— Как си стигнал до това да живееш по този начин, Пиджън? — попита Уийд. — Винаги ли си живял така?
— И аз съм бил малък като теб. После пораснах, воювах във Виетнам и като се върнах у дома, нямах желание да правя нищо.
— Защо така?
— Така се чувствах. И все още се чувствам.
— Аз също — промълви Уийд. — Може би ще заживея с теб отсега нататък.
— В никакъв случай! — извика Пиджън така, че Уийд се стресна. — Теб да са те пращали на война? Куршуми да са отнасяли крака ти и част от ръката? Да са те местили от психиатрия на психиатрия, докато вече няма място за теб, и тогава да са те изхвърлили на улицата? Някога да си спал на тротоара в най-студената зима, завит с вестник вместо одеяло? Някога да си ял плъхове?
Уийд бе ужасен.
— Наистина ли са ти отнесли крака?
Пиджън повдигна десния си крак и му показа, че вместо ходило и глезен има само чуканче. Уийд не го видя много добре заради чорапа, а и още не се бе съмнало.
— А как си се озовал в лудница? — върна се на най-важния въпрос Уийд, като едновременно започна да обмисля как може да избяга от Пиджън.
— Луууууууд. — Пиджън изплези езика си и обърна очи.
— Не, не си луд.
Уийд пак се замисли за оградата и за това дали може да се изкатери по нея достатъчно бързо.
— О, съвсем луд. Понякога виждам неща, които ги няма. Особено нощем. Хора, които ме нападат с ножове, с пистолети. Виждам отрязани ръце, крака, кървища. Психиатрите имат един куп имена за това състояние, но в края на краищата, Уийд, това няма значение. Както и да го нарекат, все е едно и също.