Трудно се удържаше да не заспи, но това не му пречеше да кара агресивно. Не пускаше никой да се престрои в неговото платно. Ако някой се приближеше прекалено много до задната му броня, той рязко намаляваше.
Изключи радиостанцията си, защото вече нямаше приятел, с когото да си бъбри. Не се обади на Хани по двупосочното радио, защото все едно — скоро щеше да се прибере при нея. Изключи телефона си да не звъни.
При търговския център „Клоувърлийф“ лошият късмет или по-скоро зложелателната карма пак си каза думата. Всичко започна с една татуирана жена с „Харли Дейвидсън“. Тя изпревари Буба, минавайки между двете платна, развяла боядисаната си руса коса изпод яркочервения си шлем.
— Хей! — извика Буба, сякаш някой можеше да го чуе. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
Жената продължи да си кара. Буба увеличи скоростта и се запромъква между потока от коли, следвайки я по „Оук Глен“, после назад по „Карнейшън“ и „Хиоакс“, покрай сградата на Управлението на затворите във Вирджиния и надолу по улица „Уик“ към „Евърглейдс Драйв“.
Буба бе прекалено изтощен и настървен за отмъщение, за да осъзнае, че жената си играе с него. Когато тя зави отново по „Мидлотиан“, Буба взе завоя прекалено широко и не се огледа за коли. Зад него засвириха клаксони. Хората започнаха да го псуват. Една възрастна жена с тойота „Корола“ го посочи с пръст като с пистолет и се направи, че стреля.
Зад Буба се появи полицейска кола и той видя сигналните й светлини в огледалото си за обратно виждане. Този път полицай Бъджет пусна и сирената и накара Буба да спре на същия паркинг пред „Кмарт“, където вече се бяха видели предния ден.
24.
Диспечерката от полицията Пати Пасман бе прекалено пълна, с преждевременно посивяла коса и лоша кожа. Беше неженена, необщителна и страдаше от хипогликемия, но не бе глупачка. Също така знаеше, че времето й за паркиране на Десета улица, където бе оставила колата си, съвсем скоро ще изтече.
Ако не стигнеше до колата си преди Отис Роуд, той щеше да пъхне под чистачката й нов талон за глоба. Колко ставаха вече? Средно по два на седмица, всеки по шестнайсет долара? Разбира се, тя не би имала нищо против да паркира на хубавия нов паркинг на една пресечка от полицията, но там днес не бяха останали места. А когато това се случеше, нямаше друг избор, освен да остави колата си на улицата, където Отис неизменно я глобяваше за превишено време за паркиране.
Полицай Бъджет разпозна червения джип „Чероки“ веднага и не можа да повярва, че спира същата кола на същия проклет паркинг. Какво му имаше на този човек? Нарочно ли го правеше? Да не би да страда от някакво психично разстройство като онези хора, дето все се разболяват, за да им се налага да ходят на лекар?
Джипът спря на паркинга пред Първа обединена банка, точно където бе спрял и предния път. Бъджет слезе от колата и се приближи до джипа. Буба бе облечен в камуфлажни дрехи. Очите му бяха зачервени и напрегнати. Отзад имаше куче в колибка. Полицаят почука по стъклото с преносимата си радиостанция и Буба отвори прозореца.
— Слезте от колата! — нареди Бъджет.
— Ако нямате нищо против, нека само ви дам книжката си и документите на колата като миналия път, полицай Бъджет. Цяла нощ съм будувал, бях в гората на лов за ракуни.
— Е, и колко уловихте, мистър Флак? — попита Бъджет с леден глас. — Подгонвахте ги към дърветата и после ги застрелвахте ли?
— Не, само ги гонехме към дърветата. Сега ловът с огнестрелно оръжие е забранен.
Бъджет отвори вратата и огледа Буба. Искаше му се да го пребие. Зачуди се дали това може да му се размине безнаказано.
— Като ги подгоним към дърветата — Буба не спираше да бърбори, защото нервите му бяха опънати до краен предел, — светваме с фенер в лицето им. Всъщност кучетата ги откриват, не ние. Те ги проследяват до дърветата.
Бъджет погледна Хафшелф. Кучето му се стори съвсем кротко.
— Какви породи кучета? Питбули? Добермани? — попита Бъджет навъсен.
— Не, кучета, обучени да ловят ракуни.
— Това отзад такова ли е?
— Едно от най-добрите.
Бъджет продължи да се взира в Хафшелф. Тя също го изгледа втренчено и се опита да излезе от колибата си.
— Стойте тук и не мърдайте. — Той се отдръпна от джипа. — И ако това куче излезе от колата, лошо ви се пише.
Пасман тъкмо се канеше да хукне към колата си, когато в слушалките й се обади 218.