— 562 — не можеше да млъкне Роуд. За него радиостанцията бе като наркотик. — Може ли 10–9 това?
— Десет-3 — нареди му Пасман да млъкне за последен път с кодовия език на полицаите.
— Единайсет? — Роуд не млъкваше.
Нямаше отговор.
— Единайсет? — повтори Роуд още по-бързо, опитвайки се да изпревари диспечерката Пати Пасман, която имаше навик да го изключва и да се държи грубо при всяка възможност. — Всичко ли е 10-4?
— Не! — изрева Пасман в микрофона си. — Нищо не е 10–4, 562! Всичко е 10-10!
Ръцете й трепереха. Почувства, че й причернява. Пати Пасман се чувстваше бясна заради проклетия град, който не осигуряваше паркинги за добросъвестни служители като нея, които работеха по осем часа в зле осветени стаи без прозорци и говореха с досадници като Отис Роуд. Кръвната й захар се понижи. Инсулинът й съвсем не достигаше.
После кръвната й захар се срина още по-ниско от преди. Причерня й и тя едва не се строполи в момента, когато скочи на крака и хукна към чашата си с кафе. Другите диспечери поеха обажданията, а тя напусна стаята на бегом.
Полицай Бъджет чакаше от десет минути диспечерката Пати Пасман да отговори на запитването му. В крайна сметка Бъджет накара друг диспечер да направи 10–27 и 10–28 за червения джип на Буба.
Бъджет бе разочарован, макар и не изненадан да разбере, че Бътнър У. Флак Четвърти има шофьорска книжка, валидна до 2003 година без никакви ограничения, и че джипът продължава да е регистриран на същия човек с адрес на улица „Кларънс“ в града.
— По дяволите! — каза Бъджет.
Той слезе от колата си и пак се приближи към джипа, където със задоволство откри Буба, все така стреснат.
— Глобявам ви за безразсъдно шофиране — заяви Бъджет строго, като се постара да натика тъпанаря с джипа в миша дупка. — Но имате късмет, че е само това, мистър Флак, защото…
— Моля ви — прекъсна го Буба и вдигна ръце, сякаш се канеше да му нанесе удар.
— Крайно време е да се научите на добро поведение — заяви му Буба и му върна документите.
Набитите крака на Пасман затрополиха тежко по изтърканите метални стъпала, докато тичаше към улицата, а сърцето й туптеше като на подгонен елен или на патица, по която стрелят. Гърдите й се надигаха и отпускаха тежко, когато тя най-сетне мина през двойната стъклена врата на изхода.
Роуд тъкмо паркираше патрулната си кола до нейния бял кадилак „Флийтууд“, модел 1989. Върхът на лявата маратонка на Пасман се закачи в някаква дупка на тротоара и тя се препъна, но успя да запази равновесие и не падна.
— Спри! — изкрещя тя на Роуд, който се доближаваше до колата с кочан квитанции за глоби и изваден химикал в ръка. — НЕ! — изпищя пронизително тя.
Дигиталният брояч на автомата за паркиране ясно показваше, че времето е изтекло.
— Съжалявам — каза й Роуд.
— Изобщо не съжаляваш, кучи син! — размаха пръст към него Пасман, опитвайки се да си поеме дъх.
Роуд невъзмутимо започна да попълва номера на автомата за паркиране, модела и номера на колата, кодовото съкращение, което в случая бе „А“ за автомобил. Роуд пъхна квитанцията в един илик и го намести под чистачката. Пасман се приближи до него, гледаше го с унищожителен поглед, задъхана, изпотена и пламнала. Ако можеше, би го убила с поглед.
— Щях да дойда тук по-рано и да преместя колата си, ако бе млъкнал поне за малко по радиостанцията си! — изкрещя му тя. — Вината е само твоя! Винаги ти си виновен, тъп, плиткоумен, кривоглед кучи син, загубеняк, шибан злобар такъв!
Тя отиде до кадилака си, грабна плика с глобата от предното стъкло и яростно го натика в лицето на Роуд, напъха го в яката на грижливо изгладената му униформа, издърпвайки вратовръзката на ластик.
— Сега вече загазихте! — възмутено й каза Роуд.
Тя му залепи два плесника.
— Арестувана сте! — извика той.
Движещите се по улицата коли започнаха да забавят ход, явно всички бяха готови да спрат и да позяпат един хубав бой в сивата вторнична сутрин.
— Заври си го отзад! — изпищя Пасман.
— Давай, момиче! — насърчи я някаква жена от колата си.
Роуд се засуети с белезниците, закачени отзад на униформения му колан, а Пасман продължи да го псува и да му крещи. Кръвната й захар бе паднала толкова ниско, че тя вече не можеше да разсъждава рационално, а насъбралата се тълпа бурно я окуражаваше в този изблик на насилие.