Роуд сграбчи Пасман за китките. Тя го срита в коленете и се изплю в лицето му. Той изпсува, успя да извие лявата й ръка зад гърба, но в този момент Пасман сви дясната си ръка на юмрук и го удари във врата.
На Роуд не му се бе случвало да оковава някого в белезници от години и сега непохватно замахна със стоманения обръч към китката на Пасман, но тя издърпа ловко ръката си и белезницата щракна и се затвори във въздуха. Пасман зави от болка, когато Роуд най-после надви и успя да заклещи ръката й, стиснал зъби от напрежение.
— Давай! Давай! — извика някой откъм един черен корвет.
Свободната ръка на Пасман замахна, достигна между краката на Роуд и стисна с всички сили това, което докопа.
25.
Лорейн, едногодишната дъщеря на племенницата на Руби Синк, развиваше треска и бе държала майка си будна цяла нощ.
— Горкичката! — каза госпожица Синк по телефона. — Поноси ли я на ръце? Даде ли й бебешки аспирин?
— Да, да — отвърна племенницата на госпожица Синк, Франсис. — Не знам какво друго да направя. Ако още един ден отсъствам от работа, със сигурност ще ме уволнят. Има достатъчно кандидати да ме заместят веднага.
Госпожица Синк чуваше как Лорейн пищи и си представи почервенялото лице на детето. И дума не можеше да става за детска ясла. Госпожица Синк нямаше да позволи да оставят болното дете при непознати, а там можеше да зарази и други деца.
— Много ще се радвам да я гледам, докато си на работа — каза госпожица Синк. — Обзалагам се, че и в момента трескаво се приготвяш за работа.
— Да — отвърна Франсис отчаяно. — А още не съм си взела душ.
— Веднага тръгвам — каза госпожица Синк. — Ще взема Лорейн и ще си прекараме страхотно.
— Но ако треската й ме мине, ще се обадиш на доктор Самсън, нали? Просто за да сме сигурни, че всичко е наред.
— Разбира се, скъпа.
— О, благодаря ти, лельо Руби.
— Бездруго се канех да излизам — успокои я госпожица Синк. — Имам само два долара в портмонето, а трябва да платя на градинаря и на кого ли още не в този град.
— Винаги казваш така, лельо. Все дължиш пари на някого. Мама казваше, че си най-богатата беднячка, която познава.
Госпожица Синк се натъжи при мисълта за починалата си сестра. Госпожица Синк си нямаше никого, освен Франсис и Лорейн. Стана й толкова тъжно, че сама не можеше да се понася такава.
— Защо не дойдеш на вечеря у нас след работа? — предложи госпожица Синк. — И без това ще минеш да вземеш малкото ангелче.
— Зависи какво ще готвиш — закачи я Франсис.
— Може да поканя и онзи симпатичен полицай, когото познавам — продължи госпожица Синк. — Най-красивия млад мъж, когото си виждала. Толкова е мил. Сещаш ли се, онзи, дето пише статии във вестника? Той нае малката ми къщичка на улица „Плъм“.
— Той ли? О, боже господи! Виждала съм го на снимка. Той е прекалено млад за мен, лельо Руби.
— Глупости! Нещата вече не са като едно време.
— Пък и не би се заинтересувал от мен. Толкова е красив.
— И ти си хубава като розова пъпка.
— По-стара съм от него и имам дете, лельо. Това е истината.
— Ще направя пържено пиле със сусам и мед. Питки със сирене и салата от пресни домати със специална заливка.
— И откъде ще намериш пресни домати по това време на годината?
— Забрави ли, че си ги затварям в буркани? А сега стига приказки, за да мога да тръгна към вас.
Приятелката на Смоук, Дивинити, първа забеляза червения джин „Чероки“, паркиран на паркинга зад „Кмарт“, на трийсетина метра от банката.
— Я гледай — каза Дивинити на Смоук. — Онзи джип си стои там, без жива душа вътре, със запален мотор, сякаш точно нас чака.
— Не, не ни чака, защото ние не го искаме — спря я Смоук.
В момента Смоук се опитваше да се концентрира по обичайния си начин. Бе изключил Пъф Деди, когато взе Дивинити от „Макдоналдс“ на улица „Уест Броуд“. Дивинити му бе пратила съобщение на пейджъра, че ще го чака там. Тя държеше ръката си върху бедрото му, но в момента той се възбуди от друго — видя един старичък шевролет „Селебрити“, каран от възрастна жена, да спира пред банкомата.
— О, не ми казвай, че ще се занимаваш с тази — измърмори Дивинити, — някаква стара кучка с още по-стара кола.
— Хората с нови коли обикновено нямат пари — обясни й Смоук, докато гледаше как старата жена рови в чантата си.