— Не мога да повярвам, че успях — каза скитникът. — Не съм правил такова лудо нещо от години.
Той огледа смълчаните каменни фигури, осеяли тревата наоколо, сякаш търсеше нещо.
— По дяволите! Не е много обещаващо засега, освен ако не съм на диета от цветя.
Уийд нервно избърса потта от лицето си с края на огромната си фланелка, после отърка и длани в широките си дънки.
— Хайде! — подкани скитникът Уийд. — Аз ще пообиколя и после ще те намеря.
Уийд се носеше с развързаните си маратонки, сякаш знаеше точно накъде отива. Бразил се криеше зад паметници, дървета, вечнозелени храсти и следеше Уийд, като се опитваше да не изпуска от око и скитника, когото момчето бе довело със себе си.
Уийд изтича покрай президентския кръг и гробовете на Джеб Стюарт и Джон Тайлър, мина по Джетър авеню и „Белвю Право“ към Кръга на Дейвис, където изрисуваната статуя на първия и последен президент на Конфедерацията все още си стоеше, готова като за баскетболен мач, с малко крива топка в ръка. Уийд се изправи пред статуята и се взря в нея със страхопочитание. От време на време се оглеждаше крадешком наоколо, а предпазливият му поглед неизменно се плъзгаше и по мраморния саркофаг, където в момента се криеше Бразил.
Прилив на хистамини се опитваше да се пребори с праха, който се трупаше в синусите на Буба, докато той оглеждаше внимателно пода на джипа под лъча на фенера си. Започна да подсмърча. Гърлото и очите му започнаха да смъдят, а носът му потече.
— По дяволите!
Мерникът на анакондата се бе закачил на пружината, която минаваше между двете седалки. Оголените антенни кабели, които Буба бе прекарал сам, покривайки ги с една стелка и одеялото, което си постилаше за ремонти под колата, се бяха заклещили между спусъка.
По радиостанцията се чу гласът на Смадж, защото Буба не бе издържал на тишината и бе включил отново радиостанциите и телефона си. Смадж сигурно вече се чувстваше по-добре, помисли си Буба намусено. Нямаше какво да му каже.
— Мамка му? — викна Буба, като се удари на странна издатина на дръжката на вратата, от което цялата му ръка изтръпна.
Подсмръкна още три пъти и внимателно плъзна ръка под седалката, без да гаси двигателя.
— Смадж до Буба. Нещо ми се губиш, приятелче. Обадих се на пчелата майка, а тя каза, че не си се явявал.
Очите на Буба пареха и сълзяха. Вече съвсем не можеше да диша през носа си. Скоростният лост все закачаше ризата му. Смадж нямаше намерение да млъкне, а сега иззвъня и телефонът в колата. Буба не отговори на никого. Притисна глава към старата тапицерия на пода и се напрегна да види какво трябва да направи, за да освободи колта от двайсетсантиметровия му пълнител. Подсмръкна толкова силно, че носът му започна да кърви. Нещо почука силно и настоятелно на прозореца му и стресна Буба. Той подскочи, извика и удари рамото си в скоростния лост, така че го включи на задна скорост. Буба бързо дръпна спирачката с дясната си ръка. Постави отново скоростния лост на положение за паркиране и се изправи на седалката си, задъхан и усещащ пронизваща болка. Втренчи се неразбиращо в полицай Бъджет, който рязко отвори вратата.
— Едва не ме прегази, кучи син такъв! — Бъджет гледаше ококорен и бе извадил пистолета си. — Слез с вдигнати ръце. Веднага!
— Какво съм направил? — проплака Буба, като изтри лицето си с ръкава и продължи да подсмърча.
— Слизай!
Буба изпълни заповедта. Слънчевата светлина го заслепи. Беше изцапан с кръв, измачкан и мръсен.
— Застани разкрачен и опри ръце на колата! — заповяда сурово Бъджет.
Претърси Буба, но не откри нищо.
— Какво правеше, като се криеше на пода? — попита Бъджет, докато прибираше пистолета в кобура.
— Нищо — излъга Буба.
— Глупости!
— Пчелата майка ще ти ужили задника — пак се обади Смадж. — Бръмчи, че не си се връщал изобщо. Къде се намираш, приятелче?
— Може ли да му кажа, че не мога да говоря сега? — попита Буба.
— Не мърдай.
Бъджет надникна през прозореца и видя набръчканата тапицерия на пода. По реакцията на полицая Буба разбра, че той е видял и пистолета, който се подаваше изпод седалката. Буба замръзна на място, пометен от отчаяние и ужас, докато гледаше като в забавен кадър как Бъджет сваля белезниците от колана си и ги щраква около китките му, след което напрегнато се обажда по радиостанцията си с искане за подкрепление и детектив.