Ан Фергюсън
За честта на брата
1
„Република“, 1813
— Ще те пратя на бесилката, френски пират такъв!
Лека усмивка се очерта на устните на Доминик Сен Клер. От време на време чуваше подобни заплахи, но още беше жив. Загледа как белезниците се сключват около китките на американския капитан и неговите офицери.
— Мисля, че по-скоро аз ще имам удоволствието да видя как бесят вас, капитан Фицджералд.
— Ще те спрат! — вдигна ръка Фицджералд и изруга, когато веригите издрънчаха.
— Но не вие и не днес — изсмя се той. — Може би при следващото ви пътуване, капитан Фицджералд, ако има такова, ще бъдете достатъчно благоразумен да командвате кораб, който да лети като птица над водата, вместо да се носи като морска крава.
Без да обръща внимание на ругатните на американския капитан, той се обърна към своя първи помощник. Заговори на френски, надявайки се, че никой от американците няма да го разбере:
— Ожие, дръжте ги с белезници през цялото пътуване. Сложете ги в една от моряшките каюти.
— Няма ли да ги оковете? — отвори широко очи Ожие, изтривайки кръвта от ранената си ръка.
— Те са офицери, белезниците са достатъчни.
— Да, капитане. — И многозначително изкриви уста. — Щеше ми се и да ги държа със запушени усти.
Доминик отново се засмя.
— Наградата, която ще получим за този екипаж във Франция, си струва, за да оставиш ушите си малко да се поизмъчат. Мисли си как с твоя дял ще купиш вниманието на някоя хубава госпожичка, която ще ти наговори много по-приятни неща.
И докато Ожие и останалите французи на борда на американския кораб „Република“ се заливаха от смях, Доминик отново се обърна към своя противник. Колко глупаво от страна на Фицджералд да плава в тези води с такъв товар! Хората му се биеха като дяволи, бяха невероятно опасни. Като отдели капитана от хората му, Доминик се надяваше да откара двата кораба невредими до Франция.
— Капитан Фицджералд — каза той, минавайки отново на английски, — вие и офицерите ви ще бъдете преместени на „Песента на морето“. Ако на борда на „Република“ има нещо, което трябва да бъде донесено на моя кораб за пътуването ви до Франция, кажете сега.
— Ще ми дадете това, за което ви помоля? — И Фицджералд се изплю на палубата. — Ето какво мисля за вашето благоволение, пират такъв!
— Бях достатъчно снизходителен да осигуря на вас и офицерите ви безопасно пътуване с „Песента на морето“.
— Като затворници.
— Така е, но другото ми решение щеше да бъде да ви обеся заедно с офицерите ви пред вашите хора като назидание, да разберете как се отнасяме към тези, които помагат на враговете на императора.
Мъжете около Фицджералд пребледняха, но Доминик просто излагаше фактите. Нито грош нямаше да получат онези, които се опитваха да заобиколят блокадата на Наполеон.
— Капитан Фицджералд, отново ви питам. Доволен ли сте от условията, които ви предлагам?
— Капитане!
Доминик се извърна, шокиран от това, че офицер на Фицджералд се осмелява да го прекъсне. Обърна навъсен очи към мършавия мъж, който, както беше разбрал, е корабният готвач.
Готвачът пристъпи напред, но спря, когато един от хората на Доминик извади сабята си. Преглътна толкова шумно, че дори Доминик можа да го чуе, и извика:
— Капитане, не можете да тръгнете без…
— Тишина! — изрева Фицджералд, очите му блестяха от ярост и обида. — Нищо не искам да вземам, защото нищо, което остане тук, няма да има стойност за мене, когато стигнем сушата.
— Но, капитане… — поде отново готвачът.
— Тишина! — Фицджералд кимна към корабчето, което се люлееше отдясно. — Кълна ви се, Сен Клер, че ще ви видя увиснал на мачтата, задето нападнахте кораба ми.
Доминик се намръщи, когато зърна страха, който пробягна по лицето на готвача. Той беше толкова уплашен, че можа само да издаде някакъв задавен звук, когато Фицджералд и офицерите му тръгнаха по дъската между двата кораба. Нима готвачът се боеше, че Доминик има намерение да избеси целия екипаж? Не, те му трябваха, за да закарат кораба в Кале. Трябва да е нещо друго, но какво?
— Това не ми харесва, капитане — измърмори Ожие. — Не може да се вярва на Фицджералд.
— Побързай, трябва по-скоро да се отървем от него — Той тупна помощника по рамото. — Пази добре кораба ми.
Докато офицерите му раздаваха заповеди на двата кораба, Доминик се отправи към каюткомпанията в кърмовата част на пленения кораб, Фицджералд бе отказал да разкрие накъде плава „Република“. Може би американският капитан не е имал време да унищожи корабния дневник. Там щеше да се намери обяснение защо този кораб е тук месеци след като Съединените щати бяха обявили война на Англия.